Читать «Единствената» онлайн - страница 12

— Доволна?

— Ако ми беше казал, че двете със Селест сме постигнали що-годе еднакво ниво на близост с теб, за нищо на света нямаше да ти налетя така снощи. Имаш ли представа колко унизително беше?

Той изсумтя с насмешка и продължи разходката си из стаята.

— Моля те, Америка, отчела си се с толкова много глупави думи и постъпки, че ще се учудя, ако все още знаеш какво е това срам.

Образованието ми далеч отстъпваше на неговото и не можех да се похваля с особено ораторско майсторство, затова ми отне известно време да проумея смисъла на думите му. Максън ме харесваше открай време, или поне така твърдеше. Съзнавах, че повечето хора не одобряваха симпатиите му. А дали той самият ги одобряваше?

— В такъв случай ще си вървя — отбелязах тихо, без да го погледна в очите. — Извинявай, че се изпуснах за онази случка с ризата. — Тръгнах към вратата, чувствайки се толкова нищожна, че се питах дали изобщо ме забелязва.

— Недей така, Америка. Не исках да кажа…

— Не, няма нищо — пророних. — Оттук нататък ще внимавам какво говоря.

Отправих се към горния етаж, като не бях особено сигурна дали искам Максън да ме последва, или не. Той не го стори.

Когато стигнах стаята си, Ан, Мери и Луси сменяха чаршафите ми и бършеха праха.

— Здравейте, госпожице! — поздрави ме Ан. — Искате ли чай?

— Не, просто ще поизляза на балкона за малко. Ако дойде някой, кажете му, че си почивам.

Ан се намръщи леко, но все пак кимна с глава.

— Разбира се.

Подишах малко свеж въздух, след което се заех с материалите за четене от курса на Силвия. Подремнах за кратко и посвирих на цигулка. Занимавах се с какво ли не, само и само да избегна срещата с другите момичета и Максън.

Тъй като кралят отсъстваше, ни беше позволено да се храним по стаите и аз се възползвах от това. Бях преполовила порцията си пилешко с лимон и черен пипер, когато на вратата ми се почука. Навярно ме гонеше параноя, но нещо ми подсказваше, че е Максън. А точно в онзи момент нямах никакво желание да го виждам. Ето защо тръгнах към банята, повличайки Мери и Ан с мен.

— Луси — изшушуках, — кажи му, че съм във ваната.

— Да му кажа, че сте във ваната?

— Точно така. Не го пускай — наредих и.

— Какво става тук? — поинтересува се Ан, като затворих вратата на банята и притиснах ухо към нея.

— Чувате ли нещо? — попитах.

Двете ми прислужнички също долепиха уши до вратата, мъчейки се да доловят някой членоразделен звук.

Първоначално чувах само приглушения глас на Луси, но щом преместих ухото си на процепа между вратата и касата, разговорът стана доста по-разбираем.

— Във ваната е, Ваше Височество — отвърна спокойно Луси. Действително беше Максън.

— О, така ли? Надявах се, че още вечеря. Искаше ми се да хапнем заедно.

— Госпожицата реши да си вземе вана, преди да седне на масата. — Гласът и трепереше леко, навярно заради лъжата.

Хайде, Луси, стегни се.

— Ясно. Би ли и предала, че искам да поговорим, като приключи?

— Ъмм… възможно е да се позабави, Ваше Височество.

Максън се замисли.

— А, разбирам. В такъв случай ще бъдеш ли така добра да и кажеш, че съм наминал