Читать «Единствената» онлайн - страница 11

След няколко секунди кралицата влезе в Дамския салон и ни поздрави.

Направихме u реверанс и се разпръснахме. Всяка от нас се оттегли в своя ъгъл… насаме със себе си. Вероятно такъв беше естественият ход на съревнованието. Бяхме останали четири момичета, а принцът беше един, така че съвсем скоро три от нас щяха да се приберат у дома само с увлекателна история за преживяванията си от изминалата есен.

ПЕТА ГЛАВА

Чупех ръце, кръстосвайки из библиотеката на долния етаж, докато се мъчех да подредя думите в главата си. Знаех, че е редно да разкажа на Максън за случилото се, преди да е чул от някое от другите момичета, не че изгарях от желание да подхвана темата.

— Чук-чук — каза той на влизане. Напрегнатото ми изражение незабавно привлече вниманието му. — Какво има?

— Само не се ядосвай — помолих го, докато вървеше към мен.

Той забави крачка и тревогата по лицето му отстъпи място на мнителността.

— Ще се постарая.

— Момичетата знаят, че съм те виждала без риза. — Забелязах как на устните му се заражда въпрос. — Не им споменах нищо за гърба ти. — Уверих го. — А ми се искаше, понеже сега си мислят, че сме имали доста интимни преживявания.

Той се усмихна.

— В крайна сметка май така се получи.

— Не се шегувай, Максън! Сега ме ненавиждат.

Той дойде да ме прегърне, а погледът му не се помрачи и за момент.

— Е, аз не съм ти ядосан, ако това те успокоява. Стига да не издаваш тайната ми, всичко е наред. Макар и да съм леко изненадан, че си им казала. Как изобщо стана дума за това?

Аз зарових лице в гърдите му.

— Май не бива да ти разкривам.

— Хмм. — Той започна да гали с палец гърба ми. — Нали уж трябва да работим по изграждането на взаимно доверие.

— Така е. Затова те моля да ми се довериш, че ако ти кажа, нещата само ще се влошат. — Може и да грешах, но нещо ме навеждаше на мисълта, че признаех ли пред Максън за момичешкото ни увлечение по разсъблечените изпотени стражи, щях да навлека беля на всички ни.

— Добре — съгласи се той накрая. — Момичетата знаят, че си ме виждала гол от кръста нагоре. Нещо друго?

Поколебах се.

— Знаят и че си целунал първо мен. А аз знам за всичко, което си и не си правил с тях.

Той се отдръпна назад.

— Моля?

— След като се изпуснах, че съм те виждала без риза, заваляха цял куп обвинения и всички си изляхме душата. Знам, че си прекарал доста време в мляскане със Селест и че отдавна си щял да целунеш Крис, ако ти беше позволила. Всичко излезе на бял свят. Той прокара длан по лицето си и се поразходи из стаята, обмисляйки новата информация.

— Значи, вече нямам никакъв личен живот? Никакъв? Понеже на вас четирите ви е скимнало да сравните резултата? — Очевидно този факт го притесняваше.

— Защо ли ми се струва, че щом толкова държиш на честността, трябва да си благодарен за случилото се?

Той спря намясто и се втренчи в мен.

— Моля?

— Вече няма скрито-покрито. Всички имаме доста ясно понятие за положението… и аз поне съм доволна.

Максън врътна очи.