Читать «Единствената» онлайн - страница 8

— Пък и — подхванах, скръствайки ръце, — едва ли имаш особено желание да ме държиш тук след снощното ми изпълнение.

Той прехапа устни.

— Извинявай, че се разсмях, но нима можех да постъпя другояче.

— Аз лично имах доста идеи — измърморих под носа си, все още засрамена от неуспешния си опит да го съблазня. — Чувствам се толкова глупаво. — Скрих лице в дланите си.

— Стига — отвърна гальовно той и ме придърпа в обятията си. — Вярвай ми, изкушението беше огромно, но ти просто не си такова момиче.

— А не трябва ли да бъда? Не трябва ли и това да е част от взаимоотношенията ни?

— простенах в гърдите му.

— Не си ли спомняш онази нощ в тайната стаичка? — каза той с тих глас.

— Да, но тогава се сбогувахме.

— И какво сбогуване само!

Дръпнах се от него и го шляпнах закачливо с ръка. Той се изкиска, доволен, че е разсеял безспокойствието ми.

— Да забравим за случилото се — предложих аз.

— Дадено — съгласи се той. — Освен това двамата с теб си имаме друга работа.

— Така ли?

— Да. Тъй като баща ми ще отсъства от двореца, моментът ще е удачен да поразмърдаме мозъците си.

— Добре — съгласих се, развълнувана от факта, че щях да участвам в лично наше начинание.

Той въздъхна, а мистериозният му план започваше да ме изправя на нокти.

— Права си за едно. Татко не те одобрява за моя съпруга. Но може и да се пречупи, ако успеем да постигнем нещото, което съм си наумил.

— И какво е то?

— Трябва да те превърнем в любимката на народа.

Аз врътнах очи.

— По това ли смяташ да работим? Максън, непостижимо е. След като опитах да спася Марли, се натъкнах на една анкета в списанието на Селест. Народът не може да ме понася.

— Възгледите се менят. Не позволявай на един-единствен момент да срине самочувствието ти.

Все още нямах вяра, че ще се получи, но какво можех да му кажа? Ако това беше единственият ми шанс, трябваше поне да опитам.

— Добре — съгласих се. — Но слушай ми думата… нищо няма да се получи.

Той се усмихна дяволито, придърпа ме към себе си и ми подари дълга, бавна целувка.

— Аз пък ти казвам, че ще се получи.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Влязох в Дамския салон, замислена върху новия план на Максън. Кралицата още я нямаше, а всички момичета се бяха скупчили край прозорците и се кискаха.

— Америка, ела! — привика ме въодушевено Крис. Дори Селест се обърна с усмивка и ми махна да побързам.

Не знаех какво ме очаква и леко се притесних, но все пак отидох при групичката.

— О, боже мой! — изпищях удивена.

— Нали?! — въздъхна Селест.

Половината дворцови стражи тичаха голи до кръста в градината. Аспен ми беше казал, че им биели инжекции за увеличаване на мускулната маса, но очевидно и тренираха доста, за да поддържат телата си в изрядна форма.

Колкото и отдадени да бяхме на Максън, просто не можехме да пренебрегнем такава неустоима гледка.

— Вижте онзи русокосия — посочи Крис. — Е, струва ми се, че е рус. Косите им са толкова къси!

— На мен пък ми харесва този — отбеляза тихо Елиз, когато още един от стражите мина покрай прозореца.

— Не е за вярване какво правим! — изкиска се Крис.

— Ауу! Ей онзи там, със зелените очи — посочи Селест към Аспен.