Читать «Бунтовници» онлайн - страница 3

– Божичко! – възкликва, когато забелязва избилата кръв по ризата на Питър. – Ще извикам лекар. Мога да ви издействам разрешение да пренощувате, но утре нашата общност ще трябва единодушно да реши този въпрос. А тя… – Йохана спира поглед върху нас двамата с Тобиас – едва ли ще е във възторг от присъствието на Безстрашни в нашия лагер. Сега, разбира се, ще ви помоля да ми предадете оръжието си.

Внезапно ми хрумва: как така е разбрала, че и аз съм от Безстрашните. Все още съм облечена със сивата роба. Робата на баща ми.

В същия миг мирисът на неговото тяло, смес от сапун и пот, се надига и ме удря в носа, изпълва ме цялата с неговото присъствие. Свивам ръце в юмруци толкова силно, че ноктите се врязват в плътта ми. „Не сега. Не сега.“

Тобиас слага длан върху своя пистолет, но когато и аз посягам да измъкна скритото си оръжие, той сграбчва ръката ми и я дръпва. След това вплита пръсти в моите, за да маскира истинската си цел.

Давам си сметка, че е разумно да запазим поне един от двата пистолета. Въпреки това щях да почувствам огромно облекчение, ако бях предала и моя.

– Казвам се Йохана Рейес – представя се тя, протягайки ръка първо към мен, после към Тобиас. Поздравът на Безстрашните. Впечатлена съм, че познава обичаите на нашата каста. Все забравям колко са внимателни Миротворците, докато не се срещна лично стях.

– Това е Т… – започва Маркъс, но Тобиас го прекъсва.

– Името ми е Фор – представя се. – Това са Трис, Кейлъб и Питър.

Само преди няколко дни единствена аз от Безстрашните знаех, че името му е Тобиас. Това бе частица от него, която той ми подари. Сега, извън територията на Безстрашните, си спомням защо крие истинското си име от света. То го свързва с Маркъс.

– Добре дошли в лагера на Миротворците. – Погледът на Йохана спира върху моето лице и тя ми се усмихва престорено. – Позволете ни да се погрижим за вас.

+ + +

Позволяваме им. Медицинска сестра от Миротворците ми дава мехлем – изобретение на Ерудитите за ускорено лечение – за да си намажа рамото, после придружава Питър до болничното отделение да му оправят ръката. Йохана ни повежда към столовата. Там откриваме част от Аскетите, които бяха в скривалището с Кейлъб и баща ми. Сюзън също е тук, както и неколцина от доскорошните ни съседи – те са насядали край дървените маси, дълги почти колкото помещението. Посрещат ни – особено Маркъс – с едва сдържани сълзи и потиснати усмивки.

Вкопчвам се в ръката на Тобиас. Огъвам се под тежестта на хората от кастата на моите родители, на техния живот, на техните сълзи.

Един от Аскетите побутва чаша с димяща течност под носа ми и казва:

– Изпий това. Ще ти помогне да спиш, както помогна и на другите. Без сънища.

Течността е розово-червена като ягода. Грабвам чашата и я изпивам на един дъх. За няколко секунди нейната топлина раздвижва вътрешностите ми и сякаш отново мога да изпитвам нещо. Докато пресушавам и последните капки, започвам постепенно да се отпускам. Някой ме отвежда по коридора до стая с легло. Това е всичко.

2

Отварям очи ужасена, вкопчила ръце в завивките. Но се оказва, че не тичам по улиците на града, нито из коридорите на централата на Безстрашните. Лежа в легло в базата на Миротворците, а миризмата на дървени стърготини изпълва въздуха.