Читать «Бунтовници» онлайн - страница 196

– След като си толкова благородна, ще отнесеш ли едно послание до Миротворците – продължава Тори.

– Не мога с леко сърце да оставя теб и твоята армия да раздавате справедливост по своите си закони – отвръща Йохана. – Но непременно ще пратя някой от хората си с вашето послание до Миротворците.

– Добре, тогава – склонява Тори. – Предай им, че съвсем скоро ще бъде наложена нова политическа система, в която няма място за тях. Това е нашето наказание, че не взеха страна в конфликта. Те, разбира се, пак ще имат задължението да произвеждат и доставят храна за града, но ще бъдат под надзора на някоя от водещите касти.

За миг очаквам Йохана да се нахвърли срещу Тори и да я хване за гърлото. Но тя само изправя рамене.

– Това ли е всичко? – пита.

– Да.

– Добре – казва Йохана. – Ще се опитам поне с нещо да бъда полезна. Защото едва ли ще допуснете да се погрижим за тези ранени.

Тори само я измерва с поглед.

– Така си и помислих – продължава Йохана. – Не забравяй обаче, че угнетените от теб хора понякога стават по-силни, отколкото би ти се искало.

После се обръща на пети и излиза от фоайето.

Нещо в думите ѝ ме жегва. Сигурна съм, че тя искаше да прозвучат като заплаха, макар и слаба, но те продължават да кънтят в ушите ми и заради друго – сякаш говореше не само за Миротворците, а и за още една група угнетени хора. Безкастовите.

Когато оглеждам помещението и се взирам поред във всеки от войниците на безкастовите и на Безстрашните, забелязвам нещо общо между тях.

– Кристина – казвам, – всички безкастови имат оръжие.

Тя също се оглежда, после намръщено извива очи към мен.

Спомням си как Тереза взе пистолета на Юрая, макар да беше вече въоръжена. Пак виждам как Тобиас свива устни, сякаш премълчава нещо, когато го попитах за нелекия съюз между Безстрашни и безкастови.

После във фоайето с царствена походка се появява Евелин, сякаш владетелката се завръща в своето кралство. Тобиас обаче не е с нея. „Къде ли може да бъде?“

Евелин застава зад масата, върху която лежи тялото на Джанийн Матюс. След нея във фоайето с куцукане влиза Едуард. Евелин вади пистолета си, насочва го към поваления на пода портрет и стреля.

В помещението настъпва мълчание. Евелин хвърля пистолета на масата, близо до главата на Джанийн.

– Благодаря ви – казва. – Знам, че всички се питате какво ще стане от тук нататък. Затова дойдох да ви обясня.

Тори изправя рамене, както седи на стола, и се накланя към Евелин, сякаш иска да вземе думата. Евелин обаче не ѝ обръща внимание.

– Кастовата система, поддържана толкова време за сметка на онеправданите човешки същества, ще бъде премахната незабавно – обявява Евелин. – Ние знаем, че такава промяна ще е трудна за вас, но…

– Ние? – прекъсва я възмутено Тори. – Какво искаш да кажеш с това премахната?

– Искам да кажа – отговаря Евелин и чак сега поглежда Тори, – че твоята каста, която само допреди няколко седмици заедно с Ерудитите надигаше вой да се ограничат храната и благата за безкастовите и този вой доведе до унищожението на Аскетите, вече не съществува.