Читать «Бунтовници» онлайн - страница 194

Скачам на крака и също се втурвам към нея, но пистолетите на няколко от безкастовите не ми позволяват да приближа. Вдигам ръце и оставам на място, но продължавам да наблюдавам какво става.

Юрая оглежда тълпата военнопрестъпници от Ерудитите и накрая посочва сивокоса жена със сурово изражение.

– Ти! Ела тук!

Жената се изправя на крака и оправя крачолите на панталона си. После излиза с лека стъпка пред групата насядали пленници и поглежда въпросително Юрая.

– Ти си лекар, нали? – пита той.

– Да – отвръща тя.

– Тогава се погрижи за нея. – Той свива вежди. – Ранена е.

Лекарката приближава Лин и посочва на двамата Безстрашни да я оставят на земята. Те се подчиняват и тя прикляква край носилката.

– Скъпа, моля те да махнеш ръцете си от раната – казва.

– Не мога – простенва Лин. – Боли.

– Знам, че боли – продължава лекарката. – Но ако не откриеш раната, няма как да я огледам.

Юрая прикляква срещу лекарката и ѝ помага да махнат ръцете на Лин от корема. Жената вдига ризата на Лин. Раната от куршума е просто червено кръгче върху кожата, но около нея има нещо като лилав оток. Не съм виждала толкова тъмна синина.

Лекарката свива устни и аз разбирам, че Лин е на крачка от смъртта.

– Погрижи се за нея – нарежда Юрая. – Знам, че можеш да я излекуваш.

– Напротив – отвръща лекарката и го поглежда. – Вие подпалихте етажите в сградата, където се намираше болницата, и вече нищо не мога да направя.

– Има и други болници! – почти изкрещява той. – Можеш да си набавиш всичко необходимо от там и да я излекуваш!

– Положението ѝ е много сериозно – отговаря спокойно лекарката. – Ако не бяхте изпепелили всичко по пътя си, можех и да опитам, но в момента усилията ми ще отидат нахалост.

– Ти да мълчиш! – крясва той, насочил пръст към гърдите ѝ. – Не аз съм подпалил болницата ви! Тя е мой приятел и аз… просто…

– Млъквай, Юри – обажда се Лин. – Вече е прекалено късно.

Юрая отпуска ръце, после посяга към Лин с треперещи устни.

– Аз също съм ѝ приятелка – казвам на безкастовите, които са ме взели на прицел. – Не може ли да ме държите на прицел по-близо до нея?

Те ме пропускат да мина, аз се втурвам към Лин и сграбчвам свободната ѝ ръка, която лепне от кръв. Опитвам се да не забелязвам дулата, насочени в главата ми, и се съсредоточавам върху лицето на Лин, което сега не е пребледняло, а вече жълтее.

Тя не дава знак, че ме е забелязала. Цялото ѝ внимание е насочено към Юрая.

– Доволна съм, че поне не умрях, докато съм контролирана от симулацията – произнася немощно.

– Няма да умреш – казва той.

– Не изглупявай – прекъсва го тя. – Чуй ме, Юри. Аз също я обичах, наистина.

– Кого си обичала? – пита той, но гласът му секва.

– Марлийн – отговаря Лин.

– Да, всички ние обичахме Марлийн – съгласява се той.

– Не това исках да кажа. – Тя поклаща глава. После затваря очи.

Но минават още няколко минути, преди ръката ѝ да натежи в моята. Оставям я внимателно върху гърдите, после взимам ръката, която държи Юрая, и правя същото с нея. Той попива сълзите си, преди да са потекли надолу. Погледите ни се срещат над мъртвото ѝ тяло.