Читать «Бунтовници» онлайн - страница 198

После чувам глас.

Дръпваме се един от друг и се обръщаме към стената, където се е появил образът на жена с къса кестенява коса. Тя седи зад метално писалище със скръстени пред себе си ръце. Не мога да разпозная мястото, защото фонът е неясен.

– Здравейте – казва тя. – Името ми е Аманда Ритър. В този запис ще ви кажа само онова, което трябва да знаете. Водач съм на организация, която се бори за мир и справедливост. През последните две десетилетия тази борба става все по-жизненоважна и следователно все по-невъзможна. Вижте защо.

Върху стената с такава скорост започват да се сменят изображения, че ми е трудно да ги проследя. Мъж на колене с опрян в челото пистолет. Някаква жена го е насочила към него с безчувствено лице.

Някъде в далечината малка човешка фигура виси от телеграфен стълб, обесена за врата.

Трап с размерите на къща, пълен с трупове.

Има и други подобни картини, но те се сменят още по-бързо и аз успявам единствено да добия впечатление за кръв, кости, смърт и жестокост, безизразни лица, бездушни очи, ужасени очи.

Когато съм доведена до предела на поносимостта и всеки момент ще закрещя, образът на жената зад писалището отново се появява върху екрана.

– Вие не помните нищо от тези събития – продължава тя. – Но ако си мислите, че те са последици от дейността на някоя терористична групировка или тоталитарен режим, сте прави само донякъде. Половината от хората, извършили тези ужасни деяния, са били ваши съседи. Ваши роднини. Ваши колеги. Борбата, която водим, не е срещу някоя определена групировка. Тя е срещу самата човешка природа – или поне онова, в което тя се е превърнала.

Ето заради какво Джанийн беше готова да поробва умове и да убива хора – за да запази това в тайна от нас. За да ни държи в невежество и безопасност вътре в оградата.

Част от мен я разбира.

– Затова вие сте ни толкова важни – продължава Аманда. – Нашата битка срещу насилието и жестокостта лекува само симптомите на болестта, но не и самата болест. Вие сте истинският лек.

Намерихме начин да ви държим далече от нас, за да бъдете в безопасност. Далече от нашите водни запаси. Далече от нашите технологии. Далече от нашия обществен ред. Създадохме вашето общество в този вид с надеждата, че вие ще преоткриете чувството за морал, което повечето от нас са изгубили. С течение на времето се надяваме да започнете да се променяте – нещо, на което повечето от нас вече не са способни.

Оставям ви този запис, за да разберете кога е настъпило времето да ни помогнете. Ще познаете, че е дошло, когато сред вас започнат да се появяват все повече хора с лесно приспособима индивидуалност. Името, което трябва да дадете на тези хора, е Дивергенти. Щом те станат мнозинство, вашите лидери трябва да наредят на Миротворците да отворят портата на града, за да сложите край на изолацията си.