Читать «Бунтовници» онлайн - страница 195

– Трябва да кажеш на Шона – обръщам се към него. – И на Хектор.

– Добре. – Той подсмърча и поставя длан върху лицето на Лин. Питам се дали страните ѝ са още топли. Не ми се иска да я докосна и да открия, че са студени.

Ставам и се връщам при Кристина.

47

Умът ми непрекъснато ме тегли към спомените за Лин, опитвайки се да ме убеди, че нея вече я няма. Аз обаче отказвам да повярвам и се отърсвам от поредицата картини, които се мяркат в главата ми. Някой ден ще се примиря с това, стига дотогава да не ме екзекутират като изменник или каквото решат да правят с мен новите ни лидери. Сега обаче искам да изпразня съзнанието си от всичко, да се престоря, че не съществува нищо друго, освен това помещение. Не очаквам да го постигна лесно, но става точно така. Вече знам как да блокирам скръбта.

След малко Тори и Харисън влизат във фоайето. Харисън следва Тори по петите, а тя залита към един стол – почти бях забравила за нейната рана; тя беше толкова пъргава, докато убиваше Джанийн.

След тях върви един от Безстрашните, преметнал тялото на Джанийн през рамо. Той стоварва трупа като чувал върху масата пред строените в редици Ерудити и изменници на Безстрашните.

Зад гърба си дочувам ахкане и шепот, но не и ридания. Джанийн не беше от водачите, които хората биха оплаквали.

Втренчвам се в безжизненото ѝ тяло, което смъртта сякаш е смалила. Тя е само с няколко сантиметра по-висока от мен, а косата ѝ – само няколко нюанса по-тъмна. Сега изглежда спокойна, почти умиротворена. Не мога да позная в това тяло жената без съвест.

Дори тя е била по-сложна личност, отколкото предполагах. Пазела е тайна, която е смятала за толкова ужасна, че от някакво гнусно и извратено чувство за покровителство над останалите касти не е искала да разкрие.

Във фоайето влиза Йохана Рейес, измокрена до кости от дъжда. Алените ѝ дрехи са покрити с тъмночервени петна. Безкастовите я наобикалят, но тя сякаш не забелязва нито тях, нито пистолетите им.

– Здравейте – обръща се към Харисън и Тори. – За това ли беше всичко?

– Не съм очаквала лидер на Миротворците да се държи толкова грубо – с крива усмивка отговаря Тори. – Това не е ли в нарушение на вашия манифест?

– Ако наистина познаваше добре Миротворците, сигурно щеше да знаеш, че те нямат официален лидер – отвръща Йохана, едновременно любезно и твърдо. – Но аз така или иначе вече не представлявам Миротворците. Оттеглих се, за да дойда тук.

– Да, вече попаднах на твоята шайка умиротворители, които се пречкат в краката на всички – казва Тори.

– Точно това беше нашата цел – отвръща Йохана. – Стига под пречкане да разбираш, че стоим между дулата на пистолетите и невинните хора, като спасяваме живота на много от тях.

Бузите ѝ поруменяват и аз пак осъзнавам, че Йохана Рейес все още може да бъде красива. Сега обаче си мисля, че тя може да е красива не въпреки белега, а заради него – също като Лин с бухналата коса; подобно на Тобиас, който навлича като броня жестокото изражение, наследено от баща му; като майка ми в нейните прости сиви одежди.