Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 9

Не след дълго Майкъл му подаде пакет самолетна храна. Декстър седна в сянката на една отломка, колкото да погълне храната. Почти не усети вкуса й. След това изпи цяла бутилка вода.

Храната и водата проясниха съзнанието му. Почувства се по-добре, но мислите му не можеха да се съсредоточат върху нищо друго, освен върху едно: намирането на Дейзи. Той се изправи и огледа оцелелите, които виждаше, но от нея нямаше и помен.

„Разбира се, че няма — каза си той, докато разсеяно чешеше едно ухапване от комар. — Ако беше тук и беше добре, досега щеше да ме е намерила.“

Двама млади мъже, които носеха куп възглавници от седалките на самолета, минаха покрай него. Декстър пристъпи да ги пресрещне.

— Ей! — провикна се той. — Къде са ранените? От катастрофата? Трябва да намеря един човек.

Единият от младите мъже избърса потта от челото си.

— Дано да не е онзи с шрапнела — каза той. — Лекарят е с него в момента. От това, което чух, няма голяма надежда.

— Стига, Скот — обади се другият. — Недей да го плашиш — той погледна Декстър. — Не е онзи с шрапнела, нали?

— Изобщо не е „онзи“ — отвърна Декстър. — Момиче е. Търся приятелката си, Дейзи. Хубава, толкова висока… — той вдигна ръка, за да покаже височината й. — Руса.

Другите двама едновременно свиха рамене.

— Не сме виждали такъв човек сред ранените — каза Скот. — Съжалявам. Проверете сред палатките — той махна с ръка, за да посочи малкото поселение от тенти и други временни заслони, пръснати сред останките.

— Добре, благодаря — Декстър отстъпи назад и закри очи с ръка, а те продължиха по пътя си. Той тръгна към първата палатка и надникна вътре. Вместо Дейзи, намери мъж на средна възраст, половината от единия му крак липсваше.

Изтръпнал, Декстър продължи, преди мъжът да е отворил очи и да го е видял. Той погледна в още няколко палатки, но всичките бяха празни.

Тъкмо се оглеждаше за следващото място, на което да провери, когато мерна мъж с позната физиономия да излиза от тропическата гора в края на плажа. Това беше мъжът, който беше извикал Джак снощи, сети се Декстър.

Той тръгна към него с намерение да му благодари, задето го е наглеждал, докато е бил в безсъзнание. Преди да стигне до него, другият го забеляза и го погледна изумено.

— Ей! Как се върнахте толкова бързо? — попита той и забърза към него.

Декстър го погледна объркано.

— Какво?

— Хайде — отвърна другият. — Ако знаете кратък път до плажа, кажете кой е!

— Не… Не знам за какво говорите — запъна се Декстър. — Казвам се Декстър Крос и идвах да ви благодаря за…

— Аз съм Арц. Приятно ми е — мъжът, Арц, го изгледа подозрително. — Не ми е ясно какво правите тук, Крос.

— Какво правя? Не ви разбирам.

— Естествено — настоя Арц. — Преди малко ви видях ей там, при кривите дървета. Знам, че и вие ме видяхте. Дори ми махнахте, за бога. Знам, че бяхте вие. Доста се изненадах да ви видя на крака, след като бяхте в безсъзнание почти целия ден вчера.

Декстър поклати глава.

— Съжалявам. Нещо бъркате. Не съм ходил в джунглата. Откакто съм на себе си, съм тук, на плажа.

Арц не изглеждаше убеден, но сви рамене.