Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 8

Въпреки че поради замаяността си рискуваше да се просне по очи на пясъка, той успя да настигне групичката сред един открит участък с оскъдна растителност до самия плаж. Декстър прелетя последните няколко крачки, хвана жената за рамото и я обърна към себе си.

— Ей! Кой си ти? Махни ръцете си от мен, откачалка такава!

Непозната хубава блондинка го гледаше възмутено, от очите й излизаха искри. Не беше Дейзи. Изобщо не беше тя.

— О! — изстена Декстър вече потънал в пот и останал без дъх от краткото тичане. — Извинете! Помислих ви за друга.

— Де да беше някоя друга — промърмори някой от групата.

Декстър премига към тъмнокосия мъж, който бе изрекъл тези думи, и се запита защо му се струваше толкова познат. И той ли беше седял в неговия отсек от салона на самолета?

И тогава се сети: това беше непознатият, който му бе помогнал веднага след катастрофата, онзи, който беше взел за самия себе си. Всъщност двамата нямаха нищо общо един с друг, с изключение на възрастта, деляха ги няколко години разлика.

Декстър се почувства неловко, трябваше да каже нещо, макар че другият мъж като че да не го помнеше. Преди да беше решил какво да прави, хубавата блондинка каза:

— Млъквай, Буун — отсече тя, тръсна глава и изгледа тъмнокосия мъж с неприязън. — В случай че още не си го разбрал, и аз не изгарям от щастие, че съм тук с теб, но това не означава, че цял ден ще рева като малко дете.

— Няма значение, Шанън — намръщи се Буун и се обърна.

— Добре ли сте? — висока млада жена с червеникавокафява коса, събрана на опашка — загрижено гледаше Декстър. — Малко сте блед.

— Добре съм — Декстър се насили да се усмихне. — Прощавайте за недоразумението.

Те продължиха по пътя си, а той смутен се върна на плажа. Толкова беше сигурен, че блондинката е Дейзи…

Дейзи.

Името накара сърцето му да се свие и го изпълни с чувство на вина. Как можа да забрави за Дейзи? През цялото време лежа и спа, а тя може да е ранена… или по-лошо.

— Ей, човече? Добре ли си?

Декстър вдигна очи и си даде сметка, че върви, загледан в земята, и замалко не се е блъснал в някой от другите. Беше афроамериканец с къса козя брадичка, който го гледаше загрижено.

— И-и-извинете — запъна се Декстър и си даде сметка, че още е леко замаян. — Не гледах къде вървя. Извинявайте.

— Няма нищо. Вие ли сте човекът, дето беше в безсъзнание цяла нощ? Синът ми се чудеше дали изобщо ще дойдете на себе си. Между другото, аз съм Майкъл.

Декстър погледна към момчето, което беше видял преди малко, и реши, че това трябва да е баща му.

— Аз съм Декстър. Декстър Крос. Да, сигурно става дума за мен. Но се съвзех. Трябва да намеря един човек — приятелката ми, Дейзи — той завъртя глава, за да огледа плажа, и се олюля.

— Ей! — Майкъл протегна ръка да го задържи. — Не изглеждаш добре, човече. Сигурен ли си, че не искаш да легнеш за малко?

— Нищо ми няма. Трябва само да хапна малко и да намеря Дейзи…

— Да хапнеш — Майкъл се огледа. — Онзи здравеняк, Хърли, отговаря за храната. Мисля, че в момента помага на Джак, но храната е ей там. Ела!