Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 67

Декстър се ухили и вдигна показалец, за да изрази съгласие, без да си дава труд да надвиква оглушителната музика, която идваше от огромните тонколони. Това беше последната им вечер в Сидни и в началото Декстър се подразни от Джейсън, който настоя да излязат. Декстър си беше представял една много по-спокойна, романтична вечер само с Дейзи — може би щяха да се насладят на панорамната гледка към града от Сидни Тауър след хубава вечеря.

Но бързо разбра, че това няма да стане и тъй като на Дейзи й допадна идеята да отидат да танцуват, Декстър се съгласи без съпротива. Дори откри нещо хубаво в цялото положение — Джейсън беше по-поносим на пет-шест питиета. Или може би на седем. По някое време спря да ги брои. Какво значение имаше. Щеше да си отспи на другия ден по време на дългия полет към дома.

Застанала на пръсти, Дейзи се опря на него, за да може да говори в ухото му.

— Страхотно е! — извика тя. — Не ми се иска да си тръгваме, да се връщаме в истинския свят.

Декстър кимна и лепна целувка на влажната й от пот буза.

— Поне завинаги ще запомним Сидни! — извика той в отговор и се усмихна широко.

Тя се разсмя, макар той да не можеше да чуе смеха й от музиката. „Веднага се връщам“, прочете той по устните й, Дейзи махна към тоалетните и си запробива път през тълпата.

Декстър я проследи с очи, докато я изгуби от поглед след това огледа навалицата от модно облечени млади хора, които подскачаха и се люлееха около него. Той с гордост установи, че никой не би могъл да разбере, че е роден в свят, различен от този на парите, или че само допреди година не можеше да си позволи куверт за такъв клуб.

Погледът му падна върху покритата с огледала стена. Очите му се приковаха в собственото му отражение. Декстър усети, че усмивката му леко се стопява. В продължение на няколко секунди музиката в дискотеката изчезна от съзнанието му. Декстър гледаше отражението си. Игра на светлината ли беше това, или някое странно отражение от огледалните дискотечни сфери хвърляше тези мрачни сенки по лицето му и правеше очите му толкова тъмни и угрижени? Той се приближи малко по-близо, но нищо не се промени. Очите, които го гледаха отсреща, бяха зорки, лъжовни и зловещо непознати…

— Тук съм! — Дейзи застана до него и го извади от дълбоката му концентрация. Тя подскочи нагоре-надолу и се засмя нетърпеливо. — Хайде! — задъхано извика и махна към изхода. — Да взимаме Джейс и да си намерим ново забавление!

След няколко минути тримата вървяха по улиците. Главата на Декстър още кънтеше от силната музика, но сравнително хладният нощен въздух беше истинско удоволствие след задушната, задимена атмосфера в клуба.

— Какво ще правим? — гласът на Джейсън гърмеше по-силен от всякога и отекваше из притъмнелите сгради и опустели улици. Беше много късно и нямаше никой.

Дейзи се притисна към ръката на Декстър. Цялото й тяло трептеше от възбуда.

— Да отидем ли в онзи клуб, за който ти каза онова момиче? — попита тя. — Май е хубав.

— Помниш ли къде беше? — попита Декстър и потисна прозявка. Ефектът от напитките бързо изчезваше и умората се спускаше над него като одеяло. — Аз не помня.