Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 64

Дейзи му се усмихна.

— Да — отвърна тя. — Много добре те разбирам.

Декстър все още мислеше.

— Може би градовете са като хората. Отвън са различни, но отвътре имат много общо.

— Ооо! Колко дълбокомислено! — закачи го тя. — Това в часовете по психология ли го научи?

Декстър се изчерви и се усмихна.

— Може би — закачливо отвърна той на свой ред.

Известно време двамата вървяха мълчаливо. Изведнъж на Декстър му се прииска този момент да продължи завинаги. Двамата с Дейзи можеха просто да си останат в него, заедно, щастливи, усмихнати, в разбирателство. Но още преди мисълта да се беше оформила в главата му, той със съжаление си даде сметка, че това не е възможно. Скоро, съвсем скоро, щяха да се върнат към грижите в университета, ежедневието, живота…

— Между другото, харесвам семейството ти — каза той, нарушавайки тишината. — В началото се плашех от тях, защото са толкова съвършени. Но след това разбрах, че се карате и спорите като всички други…

Дейзи го погледна.

— Разбира се, че се караме — каза тя. — Ти какво си мислеше? Ние сме като всички останали.

— Да… — изведнъж, докато двамата вървяха из тихите, облени в лунна светлина улици на непознатия познат Сидни, Декстър изпита непреодолима нужда да й каже истината.

„Все някога трябва да й кажа — помисли си той. — Тази работа със Супер Декстър работи засега. Но не може да продължи вечно.“

— Нямам търпение да се запозная с вашите — каза Дейзи, притисна се към него и му се усмихна. — Искам да разбера от кого си наследил това красиво лице и този прекрасен характер. Може да отидем до Ню Йорк преди края на семестъра и да вечеряме с вашите.

Той се усмихна леко.

— Да — отвърна Декстър и си даде сметка, че моментът за истината бе отлетял като есенни листа във вечерния бриз. — Чудесна идея.

Последната вечер, преди да отлетят за Япония, господин Уорд дръпна Декстър настрани след вечерята в хотелския ресторант.

— Искам за малко да поговоря с теб, синко — каза той с обичайния си заповеднически маниер. — С жена ми скоро ще заминем от Сидни, а с теб не сме имали възможност да си поговорим. Нали знаеш, по мъжки.

Декстър трепна. Това не му хареса.

— Разбира се — отвърна той.

Двамата замълчаха, докато Дейзи, Джейсън и госпожа Уорд минаха край тях и продължиха към фоайето. Декстър лепна любезна полуусмивка на лицето си и зачака, готов да отговаря на трудни въпроси за себе си и миналото си.

Вместо това господин Уорд започна да говори за своя живот. Говореше за това как е израснал по света като син на дипломат, за колежанските си години и след това за успешната си кариера в света на големите финансисти.

— Нали разбираш какво искам да ти кажа, момче? — каза той и въпросително погледна Декстър.