Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 55

— Хората използват английски, татко — леко смутена възрази Дейзи. Тя погледна Декстър. — Съжалявам, Декс. Понякога татко е малко досаден на тази тема.

— От време на време някой трябва да ти припомня как стоят нещата в живота, скъпа — отвърна господин Уорд. — Парите не растат по дърветата. Трябва да мислиш в перспектива, дори и да не смяташ, че някога ще ти се наложи да се притесняваш за пари.

Декстър се почувства неловко. Думите на господин Уорд много напомняха на леля Пола.

Не, всъщност, не напомнят на леля Пола, каза си Декстър. Поне господин Уорд знае за какво говори — той печели пари. Не ги замъква от хората като леля Пола. Съвсем различно е.

— Е, Декстър — госпожа Уорд се обърна и му се усмихна, явно изгаряше от желание да смени темата. Тя го потупа по ръката. Отрупаната й с диаманти венчална халка леко чукна кокалчетата му. — Не ни каза нищо за родителите си. Какви са те?

— А… — Декстър преглътна с мъка. Нервността го обзе светкавично. Той положи всички усилия отговорите му да имат връзка с историята за адвокатската практика и образованието на измислените му родители.

— О! Тате! — обади се Дейзи. — Съвсем скоро разбрах, че братовчедът на Декстър е банкер. Страхотно, нали?

— Интересно — господин Уорд вдигна вежда и поглед на Декстър. — Как се казва? Може да го познавам.

Декстър преглътна с мъка.

— Всъщност става дума за братовчедка ми — отвърна той и му се прииска никога да не беше измислял тази подробност. — Тя живее в Швейцария. Едва ли се познавате… Казва се Полин Смит.

— Полин Смит? Швейцария? — господин Уорд се за мисли за миг, след това поклати глава. — Не. Нищо не ми говори. Трябва да й кажеш да ми прати един имейл, ако реши да влезе в голямата игра. Мога да я прехвърля в парижкия ни офис или в лондонския, ако предпочита.

— Ще й предам, сър — отвърна Декстър, успокоен, че не е позволил на нещо толкова незначително да му подложи крак. Отсега нататък трябваше да внимава малко повече с измислиците, иначе нещата, които вече беше съчинил, можеха да излязат от контрол.

Остатъкът от вечерта премина гладко. Декстър гледаше как сервитьорът носи сметката и не можеше да повярва, че се е справил. Сякаш току-що беше взел особено тежко контролно по новия си живот и при това бляскаво.

Пред ресторанта четиримата се сгушиха един до друг в студения януарски вятър, за да си кажат довиждане. Родителите на Дейзи вече бяха оставили нещата й в общежитието и мерцедесът им ги чакаше до тротоара, за да ги откара обратно във Вирджиния.

— Толкова се радвам, че се запознахме, Декстър — топло каза госпожа Уорд и хвана ръката му. Носеше меки кожени ръкавици. — Надявам се, че скоро пак ще се видим.

— Да, да — съгласи се господин Уорд. Беше изпил няколко чаши вино на вечеря и бузите и носът му се бяха зачервили. — Имам страхотна идея. Ела ни на гости през следващата ваканция. Смятаме да направим една семейна екскурзия някъде — може би в Токио или Сидни. Зависи как се развият плановете ми с работата.