Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 38

Но Декстър бързо прогони тези си страхове. Когато има желание, има и начин. Може би, ако работеше по-усърдно, ако поискаше допълнителни уроци, щеше да успее да си повиши оценките преди края на семестъра. Най-важното нещо беше да остане тук, в университета. Сега, когато животът, за който си беше мечтал, беше почти в ръцете му, нямаше начин да го изпусне. Каквото и да му струваше това.

11

— Това място е гадно — намръщи се Шанън на полупразното пликче бисквити в ръцете си. — Ако нещата продължат в този дух, ще измрем от глад, преди тъпите спасители да дойдат.

Декстър вдигна очи от парчето застояло руло, което държеше, и се усмихна съчувствено. Трябваше да признае, че това не е кой знае какъв обяд. Щом проливният дъжд бе спрял, тримата бяха усетили глада си и се бяха отправили да търсят храна, но откриха единствено, че разпределението на храната не е било шега.

Буун въздъхна шумно и хвърли на сестра си ядосан поглед.

— Да, знаем, Шанън. Вместо да мрънкаш, направи нещо — предизвика я той.

— Какво например? — тя сложи ръце на хълбоците си и го загледа с неприязън. — Да поръчам пица?

— Може да потърсим други източници на храна — внимателно подхвърли Декстър в опит да запази мира. — Чух, че недалеч от плажа има много плодни дръвчета, но вече са обрани. Можем да потърсим други по-навътре в джунглата. Или друг източник на прясна вода?

Буун сви рамене.

— Струва ми се, че това е план — той погледна Шанън. — Ще се включиш ли? Или предпочиташ да останеш тук и както винаги да поработиш върху тена си?

— Я се разкарай…

— Ей — прекъсна ги непознат глас с британски акцент. — Какво става?

Декстър вдигна очи и видя млад мъж с брада, който спокойно идваше към тях, следван от Арц. Декстър беше мяркал брадатия мъж по плажа — беше член на групата, която беше ходила с трансийвъра, — но до момента не се беше запознал с него. В момента мъжът изглеждаше малко отегчен. Декстър се зачуди дали Арц не му е досаждал с лекциите си.

— Здрасти — каза Декстър на британеца. — Май не се познаваме. Аз съм Декстър.

— Чарли — новодошлият протегна ръка. — Радвам се да се запознаем, Декстър.

В това време Арц се отпусна на пясъка задъхан и изпотен.

— Боже — оплака се той. — Първо дъжда, а сега тази жега… Това място е като сауна.

— Чарли е свирнал в „Драйвшафт“ — бавно каза Шанън на Декстър, без да обръща внимание на коментара на Арц. — Сигурна съм, че ще ти разкаже, ако проявиш интерес.

Това леко засегна Чарли.

— Не е „свирил“ — поправи я той. — А свири. Не сме се разпаднали официално.

— „Драйвшафт“? Помня ги — Декстър беше впечатлен. — Добри сте.

Буун прояви най-малък интерес към разговора.

— Тъкмо обмисляхме да отидем в джунглата, да потърсим плодове и прясна вода — каза той на новодошлия. — Искаш ли да дойдеш?

Чарли погледна джунглата. Сянка на тревога премина през лицето му. Но след това сви рамене.

— Разбира се — каза той. — Ще дойда.

— И аз ще дойда — Арц се изправи и се протегна. — Няма да има полза да търсите храна, ако няма кой да ви каже какво да търсите.