Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 33

— Благодаря, човече — задъхано каза Буун и тупна Декстър по рамото с мократа си ръка. — Този дъжд се взе изневиделица.

— Да — Декстър хвърли поглед навън. Дъждът беше толкова проливен, че човек не виждаше нищо, нито хора, нито останките от самолета, на повече от метър и половина. — Поне опънахме всички брезенти. Така че след като превали, ще имаме предостатъчно вода.

— Това е добре — съгласи се Буун.

Буун и Шанън бяха в различни групи от тази на Декстър. Няколко минути тримата си обменяха информация, докато дъждът се сипеше като из ведро. Сега, след като явно спасителният отряд нямаше да се появи толкова скоро, колкото първоначално бяха смятали, храната и водата бяха първостепенна грижа за всички.

— За щастие в джунглата има предостатъчно плодове — каза Буун. — А и онзи кореец вчера раздаваше морска храна.

Шанън сбърчи нос.

— Може да идва от морето и технически да става за ядене — каза тя, — но не е като сушито в „Матсухиса“.

— Бедняците нямат право на избор — каза й Буун.

— О, я млъквай! Не ми казвай, че не бленуваш за любимата си маса в онази нова кръчма, по която толкова си падаш — Шанън изгледа Буун със злобен блясък в очите. — Само си представи — голяма, сочна пържола от филе, алангле.

— Печелиш — Буун погледна Декстър. — Говори за „Карнивоар“. Ако през последната една година си бил в Лос Анджелис, със сигурност го знаеш.

— Бил съм хиляди пъти в Лос Анджелис — Декстър се спря и се опита да изрови някаква асоциация с въпросния ресторант. — „Карнивоар“ ли каза? Мисля, че не съм го чувал.

— Сериозно? — Шанън беше изненадана. — Ти да не си вегетарианец? Не е за вярване, че не си ходил там. Всички са ходили там.

Декстър сви рамене.

— Да — бавно каза той, все още ровейки в главата си за някакъв знак, който да го подсети. — Трябва да го знам. Но нещо не мога да си спомня. Все едно, че тази част от мозъка ми е изключена.

— Не се напрягай, Декстър — каза Буун, облегна се и изстиска водата от края на фланелката си. — Мозъците на всички ни са изключили. И нищо чудно след това, което мина през тях.

— Прав си — усмихна се Декстър и веднага се почувства малко по-добре. — Като стана дума за хубава храна, когато бяхме в Сидни, с Дейзи отидохме в един страхотен ресторант…

Дъждът се лееше по плажа, а тримата се увлякоха в разговори. Въпреки честите изблици, Декстър прецени, че Буун и Шанън са интелигентни и интересни хора, с които е лесно да се разговаря — също като приятелите му в университета. Общуването с хора, които говорят неговия език и разбират шегите му, го накара да се чувства по-спокойно на това непознато, чуждо, страшно място.

10

Бяха минали само няколко седмици от началото на първия семестър, а Декстър ставаше все по-спокоен и уверен. Все още от време на време изпитваше съмнения, но вече не се чувстваше като пълен измамник в този нов непознат свят, с чуждите му обичаи, език и поведение.

Поне не през цялото време.

— Ей, Стъбс — провикна се момче от общежитието му — Хънтър, докато Декстър се прибираше в стаята си една съботна сутрин, след като беше учил в библиотеката. — Търсих те, човече. Искаш ли да видиш новото ми возило? Подарък за рождения ми ден от добрия стар татко. Тъкмо го докараха днес сутринта.