Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 32

Саид продължи да говори, а Декстър погледна към извисяващия се фюзелаж. Дори и на дневна светлина той изглеждаше зловещ и прокобен, сякаш духовете на загиналите, все още затворени вътре, се процеждаха навън в слънчевия ден.

„Трябва да вляза — каза си Декстър и прехапа устни. — Трябва да потърся Дейзи. Ако е там, по-добре да знам.“

Той потръпна. Поредица видения изскочиха пред очите му и напълно извън контрола му се занизаха като на филм. Той видя вкочаненото тяло на Дейзи все още приковано към меката седалка на самолета. За миг всичко около нея беше напълно неподвижно и само летящите наоколо мухи придаваха живот на сцената. Но след това нещо се раздвижи. Някаква призрачна фигура се появи отнякъде — Декстър не знаеше откъде — наведе се над безжизненото тяло на Дейзи и се взря настойчиво в лицето й. И Декстър видя, че лицето на призрачната фигура е неговото собствено.

Той потръпна и разтри очи, за да прогони видението. Какво му ставаше? Първо, странният двойник в джунглата, а сега и тези обезпокоителни халюцинации за Дейзи.

— Ей, Лестър!

Декстър се сепна. Изведнъж забеляза, че по-възрастният мъж, който се казваше Джордж, стои пред него. Също така разбра, че речта на Саид е свършила и отшелниците се разпределят по групи.

— Декстър — поправи го той.

— Извинявай, Декстър — усмихна се Джордж.

— На Саид му трябват още няколко човека да му помогнат с брезентите. Ще се включиш ли?

— Разбира се — Декстър изпита облекчение, че има повод да спре да мисли за Дейзи и собственото си ново съзнание. — Да вървим.

Денят беше ветровит и беше трудно да се опънат и вържат брезентите, които непрекъснато плющяха и се развяваха. След известно време цялата група беше плувнала в пот, а Декстър трябваше на няколко пъти да прекъсва работа, за да пие вода.

— Приятелю — каза Хърли по едно време, като го гледаше как пресушава последните капки от една бутилка, — остави малко и за другите, а?

Засрамен, Декстър отвори уста да се извини, но Арц, който връзваше брезентите точно до тях, се обади вместо него.

— Остави го намира, юнако — каза той на Хърли. — Точно той е човекът, който прекара първия ден в безсъзнание, защото беше силно обезводнен. Ако не искаш пак да припадне, просто престани.

— А, добре — ухили се Хърли на Декстър. — Извинявай, пич, забравих, пий си — но докато се обръщаше, Декстър го чу да добавя под нос: — Дано скоро да завали.

Не трябваше много време, за да се изпълни желанието на Хърли. Отшелниците едва бяха успели да вържат последните брезенти и небето се разцепи и от него се изля пороен тропически дъжд.

Декстър бързо се скри под навеса на едно голямо парче от самолета. Из целия плаж хората тичаха и трескаво търсеха укритие от потопа.

Присвил очи на дъжда, Декстър мерна Буун и Шанън, които търсеха сухо местенце.

— Ей! — провикна се той и им махна. — Насам! При мен има място!

Буун го видя и махна на сестра си. Двамата се затичаха през откритото пространство на плажа, свели глави на шибащия дъжд. Миг по-късно влетяха в скривалището на Декстър, останали без дъх и мокри до кости.