Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 30

Декстър се усмихна на тази мисъл, когато стигнаха кафенето, и той кавалерски задържа вратата, за да влезе Дейзи. Да, тази теория му харесваше. Много му харесваше.

9

Декстър седеше на едно парче от самолета и си говореше със Скот и приятеля му Стив, когато от края на джунглата се разнесе вик.

— Връщат се! — извика един по-възрастен мъж, чието име Декстър не знаеше, и замаха с ръце. — Връщат се!

— Кои се връщат? — попита Декстър и примижа към джунглата.

— Сигурно е групата с трансийвъра — каза Стив.

Скот се изправи, за да вижда по-добре.

— Явно онова нещо в джунглата не ги е хванало — той погледна Декстър. — Стив искаше да се обзаложим колко ще се върнат невредими.

Навсякъде около тях се надигна шепот, хората впериха поглед и започнаха да се стичат по-близо, за да виждат по-добре. Хърли също дойде. Ръцете му бяха пълни с бутилки вода.

— Момчета — каза той на Декстър и другите. — Защо е тази суматоха?

— Май групата с трансийвъра се връща — отвърна му Скот. — Саид, Кейт и другите. Някой току-що ги видя да идват насам.

— Стига, бе! — Хърли зяпна с широко отворени очи към джунглата. — След като не се върнаха снощи, реших, че са пътници.

— Аз също — каза Стив.

Декстър стана и се протегна, без да изпуска от очи началото на тропическата гора. След миг шест силуета се появиха сред дърветата, тези на блондинката, която бе взел за Дейзи, жената с кестенявата коса, младият Буун и още трима мъже. Всички бяха уморени и плувнали в пот, но живи и здрави.

Хърли въздъхна.

— Значи е истина! — извика той. — Върнаха се! Ей, някой да каже на Джак!

Явно решил, че той трябва да е този някой, Хърли пусна на пясъка бутилките с вода, които държеше, и хукна по плажа. В това време Скот и Стив тръгнаха с другите да поздравят групата. Декстър тръгна след тях, като разсеяно търкаше белега си. Няколко души му бяха казали за групата, която беше тръгнала да търси сигнал в планината. Някой беше намерил устройството в разбитата пилотска кабина и Декстър се беше досетил, че това трябва да са хората, с които се беше срещнал предния ден малко след като беше дошъл на себе си. Той се загледа в русото момиче — Шанън, както я извика един от спътниците й — и му стана неудобно за това, че я беше сграбчил така, взимайки я за Дейзи. Сега, когато можеше да я види по-добре, разбра, че грешката му е била напълно нормална. Макар да беше с няколко години по-голяма, тя наистина много приличаше на приятелката му.

— Моля всички за внимание! — Мъжът, който водеше завърналата се група, хубав, смугъл, с арабски черти, огледа събиращите се хора. — Преди да ви разкажем всичко за експедицията ни, нека отидем ей там, за да ни чуват всички.

Той посочи едно място и тръгна към него. Почти всички го последваха. Шанън мина покрай Декстър и се обърна рязко.

— Ей — възкликна тя и отмахна един кичур коса, който бризът хвърляше върху лицето й. — Това е онзи тип, който ме нападна вчера.

Декстър се усмихна леко.

— Да, аз съм — призна той. — Съжалявам.

Тъмнокосият мъж, Буун, също се спря. Той погледна от Шанън към Декстър и обратно.