Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 15

Нетърпелив, той се обърна, на лицето му вече се разливаше радостна усмивка на облекчение. Но вместо Дейзи видя към него да идва блондинка в напреднала бременност.

— О! — простена той с разбити надежди. — Не е тя.

Беше видял жената няколко пъти — беше трудно да не я забележи с нейния огромен корем, — но досега не се беше запознал с нея. За негова изненада обаче бременната жена веднага го позна. Тя забърза към него, а на хубавото й лице беше изписана изненада.

— Как се върнахте толкова бързо? — попита тя с австралийски акцент. — Преди малко ви видях в джунглата!

Смаян, Декстър си спомни думите на Арц. Да не би да имаше двойник на острова? В такъв случай още не го беше видял.

— Не съм бил аз — каза той на жената. — Между другото, аз съм Декстър.

Тя протегна ръка и се усмихна.

— Здрасти. Аз съм Клеър — двамата се здрависаха, но дори и след като пуснаха ръце, тя не можа да откъсне очи от него. — Сигурен ли си, че не си бил в джунглата? — попита Клеър и отпусна ръка върху корема си. — Бих се заклела…

— Да, сигурен съм — увери я Декстър. — Последните няколко часа бях на плажа. Питай, когото искаш.

— Така е. Лично мога да гарантирам за последните десет минути — обади се Майкъл.

Клеър се разсмя.

— Добре. Вярвам ви — каза тя. — И на двамата. Извинявайте, ако съм прозвучала иначе. Просто е толкова странно…

— Да — бавно каза Декстър. — Странно е. Ти не си единствената, която твърди, че днес ме е видяла в джунглата — той й описа случката с Арц.

— Учителят? — Майкъл завъртя очи и се изсмя. — Струва ми се малко нервак.

— Въпреки това беше убеден, че ме е видял в джунглата — каза Декстър. — Може би наистина имам двойник.

— Сигурно. И сигурно той прекарва цялото си време в джунглата — каза Майкъл.

Декстър си спомни колко дезориентиран беше в началото и се запита дали в гората все още няма оцелели, които не са могли да намерят пътя до плажа. Хора като двойника му… или като Дейзи.

— Може да отида в гората да видя този човек — каза той. — Ако ми е двойник, трябва да го видя, нали?

— Сега ли ще ходиш? Внимавай! — притесни се Клеър. Скоро ще се стъмни. Човек никога не знае…

Тя не довърши. Декстър се сети, че говори за мистериозния шум, който другите бяха чули предишната нощ, докато той все още беше в безсъзнание. На лицата им се изписваше странно изражение, когато говореха за него, и Декстър не можеше да не се запита какво ги беше изплашило толкова много.

Той отхвърли тези мисли, сбогува се с Майкъл и Клеър и тръгна към джунглата. Навлезе в нея на същото място, на което беше видял Клеър да излиза, и тръгна по една неясна пътека, наслаждавайки се на сянката, тишината и относителното отсъствие на мухи. Тук светът беше напълно различен от горещата, пясъчна, жужаща, осеяна с отломки атмосфера на плажа.

Всъщност беше почти различен. Декстър отмина един храсталак и сред разкривените дебели клони на дървото пред себе си видя заклещен един злощастен куфар. Ключалката му беше счупена и той зееше полуотворен, а по дървото и земята се бяха разсипали чорапи, фланелки и дамско бельо.