Читать «Тайна идентичност» онлайн - страница 14

Декстър осъзна, че леля му продължава да го гледа и чака отговора му. Той преглътна с мъка и се насили да се усмихне.

— Става — каза той.

5

— Благодаря, Джоана — Декстър се обърна към жената, която току-що беше напръскала врата му със спрей против ухапвания от насекоми. — Много ти благодаря. Опитах се да вляза в джунглата да потърся Дейзи, но тези гадинки ме изядоха.

— За нищо. Успех в търсенето — жената се усмихна съчувствено и пъхна спрея обратно в джоба си.

Джоана се изгуби. Декстър нави крачолите на панталоните си и зашляпа в прибоя, за да измие ръцете си от спрея. Водата беше хладна. С приближаването на слънцето към хоризонта температурата на плажа падна с около двайсет градуса. Из целия плаж хората оправяха импровизираните си палатки и подклаждаха сигналните огньове. Скоро щеше да се стъмни, а от спасителния отряд нямаше и помен, което означаваше, че почти с пълна сигурност щяха да прекарат втора нощ на острова.

Декстър избърса ръце в дънките си и видя Майкъл да върви с мъка превит под тежестта на голямо парче метал.

— Да ти помогна? — предложи Декстър, забърза към него и хвана единия край на парчето.

Майкъл го погледна с благодарност.

— Благодаря ти, човече — без дъх каза той. — Мисля да направя от това по-добър заслон за нас с Уолт.

— Добра идея.

Декстър не беше говорил с Майкъл от първата им среща по-рано през същия ден. Докато търсеше Дейзи, се запозна с много от другите оцелели от катастрофата. Арц, сприхавият, но интелигентен гимназиален учител, който се беше грижил за него, докато е бил в безсъзнание. Джоана, общителната сърфистка. Хърли, огромният дружелюбен тюлен. Джордж, гръмогласният, приятен всезнайко. Джон Лок, който говореше само с гатанки. И Скот, Стиви, Джанел, Фейт, Лари и още много други. И, разбира се, Джак, който цял ден се грижеше за ранените и правеше всичко останало, което трябваше да се направи.

Но от Дейзи все още нямаше и следа. Никой не я беше виждал, никой не знаеше къде може да е. Декстър се страхуваше да погледне телата на загиналите, които все още лежаха тук-там по плажа, а когато най-сетне събра смелост да го направи, с облекчение установи, че тя не е сред тях.

След като разположиха металното парче, Майкъл изтупа ръце и с благодарност кимна на Декстър.

— Благодаря ти още веднъж, човече — каза той. — Ти не търсеше ли някого? Намери ли я?

— Приятелката ми Дейзи — отвърна Декстър. — Не, още не съм я намерил. Тъкмо щях да те питам дали не си виждал наоколо някоя хубава блондинка на двайсетина години, но не тази, която тръгна по-рано днес с групата да изпробва трансийвъра или там каквото беше… нея вече я видях.

— Една друга идва насам — кимна Майкъл към някого, който приближаваше зад Декстър.