Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 53

Значи имаше цял всят там, за който тя не знаеше - място, което тя да изследва, като непозната галактика. Марк не изглеждаше много уплашен от мисълта за вампири навсякъде. Той се усмихваше на Джейд, подпирайки единия си лакът на тъмно-зеленото канапе.

- Ами, можете ли да четете мисли? Можете ли да прочетете моите мисли точно сега?

Котките чуваха нещо, което хората не можеха. Момент по-късно, макар че. Мари-Линет го чу също. Звукът от крака на верандата - чук, чук, чук - толкова бързо. И след това тупур.

- Хей, има някой навън. - Джейд каза, и преди Марк да може да я спре, тя беше права и се насочваше към вратата.

- Сродните души могат да си четат взаимно мислите, без дори да се опитват. - Джейд каза на Марк прямо. Сродни души... Мари-Линет искаше да захване друга тема. Тя се чувстваше неудобно, изтръпнало.

- Иска ми се да спреш да повтаряш това. Това което имаш е много по-хубаво от това да имаш сродна душа.

- Роуан каза на Джейд. - С любовта, първо можеш да опознаеш човека. Да сте сродни души е неволно -дори не трябва да харесва човека, когато го срещнеш. Може да е напълно грешен за теб по всеки начин -грешен вид, грешен темперамент, грешна възраст. Но знаеш, че никога няма да си напълно щастлив отново без него.

Все по-изтръпнало. Мари-Линет трябваше да каже нещо.

- И ако това стане на теб, ако срещнеш някого и си сродна душа с него и ако не искаш да си? - тя попита Роуан. Тя осъзна, че гласа й беше странно... хриплив. - Няма ли някакъв начин, по който да... се отървеш от това?

Имаше пауза. Мари-Линет видя как всички се обръщат към нея.

- Никога не съм чувала за такива. - Роуан каза бавно. Очите й изучаваха тези на Мари-Линет. - Но предполагам, че можеш да попиташ вещица... ако имаш проблем.

Мари-Линет преглътна. Очите на Роуан бяха нежни и приятелски - и Мари-Линет изпитваше силна нужда да говори с някого, с някого който би разбрал.

- Роуан...

Тя не можа да продължи нататък. Роуан, Кастрел и Джейд внезапно погледнаха към предната врата.

Глава единадесета

- Джейд, почакай малко! - Марк каза.

Джейд естествено, не почака и секунда. Но изгуби време да маха синджира от предната врата, и Мари-Линет можеше да чуе бързо чук-чук-чук, сякаш някой бягаше. Джейд отвори широко вратата, погледна към верандата... и изкрещя. Мари-Линет се завтече напред и видя, че Джейд беше вкарала крака си в една от дупките на верандата, където липсваха дъски. Всеки който не познаваше мястото, правеше това. Но това не беше причината за виковете й.

Беше козата.

- О, Господи. - Марк каза. - О, Господи... кой би направил това?

Мари-Линет погледна за кратко и почувства парене в гърдите и ръцете й - болезнено, лошо чувство. Дробовете й сякаш се свиха й дъхът й излезе принудително от устата.

Зрението й се замъгли.

- Нека я вкараме вътре. - Роуан каза. - Джейд, добре ли си?

Джейд си поемаше накъсано дъх. Тя звучеше, така както Мари-Линет се чувстваше. Марк се наведе, за да й помогне да излезе от дупката.

Роуан и Кастрел вдигаха козата за краката й. Мари-Линет се връщаше в къщата, зъбите й стискаха, вече прехапаната й устна. Вкусът на мед беше като кървава точка в устата й. Те сложиха козата на старомоден килим на входа на хола. Хълцанията на Джейд се превърнаха в ридания.