Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 51

Тя кимна към Мари-Линет.

- Обещаваме да сме ви верни. - Мари-Линет повтори бавно. - Да ви защитаваме винаги.

- Това е. - Роуан каза простичко. - Ние сме семейство.

Джейд каза:

- Нека си ходим вкъщи.

Те трябваше да довършат заравянето на Леля Опал първо. Мари-Линет наблюдаваше докато Роуан посипваше гроба в иглички.

- Вие наследихте нашите семейни вражди, също. - Кастрел каза на Мари-Линет приятно. - Което означава, че трябва да ни помогнете да разберем кой я е убил.

- Точно това се опитвах да направя до сега.

Те оставиха елена на мястото си. Роуан каза:

- Има вече достатъчно животни тук. Няма да се похаби.

Да, това е живота, Мари-Линет си помисли, докато си тръгваха. Тя погледна зад себе си - и само за момент си помисли, че видя сянка с оранжеви очи, гледайки я. Беше прекалено голямо, за да бъде койот.

Тя отвори устата си, за да каже на останалите... и сянката изчезна.

Представих ли си това? Мисля че очите ми изневеряват. Всичко изглежда прекадено ярко.

Всичките й сетива изглеждаха променени - изострени. Правеше по-лесно излизането от гората, отколкото влизаше. Марк и Джейд не вървяха хванати за ръце - това щеше да бъде непрактично - но Джейд поглеждаше към него постоянно. И когато стигаха до по-неравни места, те си помагаха един друг.

- Щастлив си, нали? - Мари-Линет каза нежно, когато се намери до Марк.

Той се усмихна тревожно и стеснително.

- Да, предполагам, че съм. - след минута каза. - То е като... не знам как да го опиша, но е сякаш принадлежа с Джейд. Тя наистина ме вижда. Имам предвид, не външните неща. Тя ме вижда вътрешно, и ме харесва. Никой друг не е правил това... освен теб.

- Радвам се за теб.

- Слушай. - каза той. - Мисля че трябва да почнем да търсим за теб. Има много момчета...

Мари-Линет изсумтя.

- Марк. Ако исках да срещна момче, щях да срещна момче. Не се нуждая от помощ.

Той направи смутената усмивка отново.

- Съжалявам.

Но Мари-Линет си мислеше. Естествено че би искала да срещне някой, който щеше да я приема напълни, който ще дели всичко с нея. Това беше мечтата на всички. Но за колко хора се сбъдваше? И наоколо нямаше много момчета... Тя откри че мислеше за Джеръми Ловет отново. Неговите кафяви очи...

Но не можа да задържи картината. Продължаваше да изчезва. За неин ужас се промени в очи променящи се в сини и златни и сиви, зависещи от начина по който хващаха светлината.

О, Господи, не. Аш беше последния човек който щеше да я разбере. И тя не искаше да дели седалка в автобуса с него, камо ли живота си.

- Това което искам да знам е, кой ви направи вампири. - Марк каза. Те седяха на големите, Викториански мебели в хола на Фермата на Бърдок. Роуан беше запалила огън в камината. - Старата дама ли беше? Леля ви?

- Никой не беше. - Джейд каза, изглеждайки обидена. - Ние не сме създадени вампири. Ние сме Ламия. -тя го произнесе ЛАЙ-МИИ-ъх.

Марк я погледна объркано.

- Ъх-хъх. И какво е това?

- Това сме ние. Това са вампири които могат да имат бебета, и да ядът, и да остаряват ако искаме, и да живеем в семейства. Най-добрия вид вампири.