Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 52

- Това е раса вампири, всъщност. - Кастрел каза. - Вижте, има два вида вампири, ясно? Такива каквито започват като хора и са променени във вампири когато ги ухапят, и такива които са родени вампири.

Такива каквито сме ние. Родът ни започва... е, нека кажем от много далеч във времето.

- Най-далече. - Джейд се намеси отново. - Ние сме Редферн, започваме още от праисторически времена. Мари-Линет мигна.

- Но вие трите не сте толкова стари, нали? - каза тя нервно.

Роуан прикри смеха си.

- Аз съм на 19, Кастрел е на 17, Джейд е на 16. Не сме спрели да стареем все още.

Кастрел гледаше към Мари-Линет.

- Колко стара изглеждаше леля ни?

- Ъм, около седемдесет, седемдесет и пет, предполагам.

- Когато последно я видяхме изглеждаше на около 40. - Кастрел каза. - Това беше преди десет години, когато тя напусна острова.

- То тя всъщност е била жива за седемдесет и четири години до тогава. - Роуан каза.

- Това става с нас - ако спрем да задържаме стареенето, бързо се наваксва.

- Което ако сте били живи за пет или шестстотин години, може да е много интересно. - Кастрел каза сухо. Мари-Линет каза:

- Значи този остров, от където идвате - това ли е Нощния Свят?

Роуан изглеждаше изненадана.

- О, не, това е просто безопасен град. Нали знаеш, място където нашите хора, всички живеят без хора. Хънтър Редферн го основал обратно в 16-ти век, за да имаме безопасно място за живеене.

- Единствения проблем. - Кастрел каза, с блестящи златни очи. - Е, че хората все още правят нещата както са ги правили в 16-ти век. И направиха правило, че никой не може да тръгне - освен някой мъже, на които се има пълна вяра.

Като Аш, предполагам, Мари-Линет си помисли. Тя беше готова да го каже, но Роуан говореше отново.

- Затова ние избягахме. Ние не искахме да се омъжим за тези, когото баща ни кажеше. Искахме да видим човешкия свят. Искахме...

- Да ядем забранена храна. - Джейд се намеси. - И да четем списания и да носим панталони и да гледаме телевизия.

- Когато Леля Опал напусна острова, тя не каза на никого къде отива - освен на мен. - Роуан каза. - Тя ми каза, че отива в този малък град наречен Бриар Крийк, където семейството на съпруга й построило къща преди сто и петдесет години...

Мари-Линет прокара пръстите си по светло-зелената възглавница.

- Добре, но - къде е Нощния Свят, тогава?

- О... това не е място... - Роуан изглеждаше несигурна. - Това е - трудно е да се обясни, всъщност. - каза тя.

- Вие дори не трябва да знаете, че съществува. Двата най-важни закона на Нощния Свят са, че никога не трябва да позволяваме на хората да научат за него... и никога да не се влюбваме в човек.

- И Джейд нарушава и двете точно в тази минута. - Кастрел промърмори.

Джейд само изглеждаше доволна.

- И наказанието за двете е смърт - за всички замесени. - Роуан каза. - Но... вие сте от семейството. Затова ето. - Тя си пое дъх. - Нощния Свят е нещо като общество. Не само вампири. От вещици и върколаци и шейпшифтъри, също. Всякакви видове Нощни Хора. Ние сме навсякъде.

Навсякъде? Мари-Линет си помисли. Това беше не непосилна идея - интересно.