Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 50

- Не си играй. - Роуан каза, изчиствайки устните си с палеца си. - Ще изчезне след минута.

Мари-Линет мигна, чувствайки се безжизнена. Тя погледна към Марк, който беше освободен от Кастрел. Той изглеждаше добре, макар малко замаян. Тя му се усмихна и той вдигна веждата си и поклати леко глава.

Чудя се как ли изглежда неговото съзнание, Мари-Линет си помисли. След това каза, изненадано:

- Какво правиш?

Роуан вдигаше пръчка и тестваше единия й край за острота.

- Всеки вид има нещо, което може да го нарани. - каза тя. - Сребро за върколаци, желязо за вещици... и дърво за вампири. Това е единственото нещо, което може да пререже кожата ни. - добави тя.

- Нямах предвид това. Исках да кажа - защо. - Мари-Линет каза, но вече знаеше защо. Тя наблюдава как червена течност започна да се стича от порязването на китката на Роуан.

Размяна на кръв, Роуан беше казала.

Мари-Линет преглътна. Тя не гледаше към Марк и Кастрел.

Ще го направя първо и след това той ще види, че не е толкова лошо, каза си тя. Мога да го направя, мога да го направя... Така ще можем да останем живи.

Роуан гледаше към нея, предлагайки китката си.

Мед-кръв-страх, Мари-Линет си помисли, чувствайки се слаба.

Тя затвори очите си и сложи устата си на китката на Роуан. Топлина. Течност. И вкуса не беше на мед, а на нещо богато и странно. По-късно, тя винаги ще търси начини да го обясни, но тя можеше само да мисли за неща като - е, малко като миризмата на ванилията, и малко като усещането на коприната, и малко както водопада изглежда. Беше приказно сладко.

След това, тя се чувстваше така сякаш можеше да изкачи планини.

- О, божичко. - Марк каза, звучейки зашеметен. - Ако бутилирате това нещо, ще изкарате милиони.

- И преди е било обмисляно. - Кастрел каза студено. - Хората ни преследват заради кръвта ни.

- Ще говорим по-късно. - Роуан каза рязко. - Церемония - сега.

Съзнанието на Кастрел беше златно. В невероятни островръхи краища, изпращащи искри във всички посоки.

- Добре, Джейд. - Роуан каза. - Марк. Достатъчно. Пуснете се вече.

Мари-Линет видя, че тя физически разделяше Марк и Джейд. Марк имаше глупава усмивка, и Мари-Линет почувства малко завист. Какво ли ще е да видиш съзнанието на някой в когото си влюбен?

Съзнанието на Джейд беше сребърно и гладко, заплетена сфера, като орнамент от Коледна украса. И по времето когато Мари-Линет пиеше от кръвта на Джейд, тя се чувстваше весела и искряща. Сякаш планински потоци течаха във вените й.

- Добре. - Роуан каза. - Сега делим еднаква кръв. - тя протегна ръката си, и Джейд и Кастрел направиха същото. Мари-Линет погледна към Марк, след това и двамата протегнаха ръце и всички се държаха сега.

- Обещаваме да сме ви верни, да ви защитаваме винаги. - Роуан каза.