Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 48

Те наистина изглеждаха различни от нормалните хора, Мари-Линет си помисли, гледайки ги на лунната светлина. Толкова е очевидно, когато знаеш.

Те бяха нечовешки красиви, разбира се. Роуан с нейната мека коса с цвета на кестен и сладкото й лице, Кастрел с нейните гладки форми на тялото и златни очи, Джейд с нейните деликатни черти и косата й като блестящо слънце. Като Трите Грации, само че буйни.

- Добре. - Роуан каза нежно. - Явно си имаме ситуация тук. Сега ще си поговорим.

- Няма да ви издадем. - Марк каза. Той и Джейд се гледаха един друг.

- Имаме Ромео и Жулиета в ръцете си, това имаме. - Мари-Линет каза на Роуан.

Но Кастрел говореше на Роуан, също.

- Без значение какво обещаят, от къде да знаем, че можем да им повярваме?

Роуан се замисли, очите й бяха насочени към поляната. След това тя издиша и кимна.

- Има само един начин. - каза тя. - Кръвна връзка.

Очите на Кастрел се разшириха.

- О, наистина?

- Какво е това? - Мари-Линет попита.

- Кръвна връзка? - Роуан изглеждаше безпомощна. - Ами, това церемония показваща добри намерения, нали разбирате.

Когато Мари-Линет само я погледна объркано, тя продължи:

- Така свързваме семействата си. То е като, един от нашите деди го е направил със семейство от вещици. Вещици, Мари-Линет си помисли. О... божичко. Значи вещиците също са истински. Чудя се колко още други неща са истински и аз не знам за тях?

- Вампирите обикновено не се разбират с вещиците. - Роуан каза. - И Хънтър Редферн - това е нашия предшественик - наистина е имал кръвна връзка с тях към.

- Но тогава той не е можело да има деца. - Джейд каза тъжно. - И той се е нуждаел от вещица, която да помогне иначе целия род Редферн е щял да приключи с него. Затова той е трябвало да се извини и да направи церемония. И след това имал само дъщери. Ха-ха.

Мари-Линет мигна. Ха-ха?

- Затова, виждаш ли, ние сме наполовина вещици. Всички Редферн са такива. - Роуан обясняваше с нежен глас.

- Баща ни преди казваше, че затова сме толкова непокорни. - Джейд каза. - Освен това е в гените ни. Защото в семействата на вещиците, жените командват.

Мари-Линет започна да харесва вещиците.

- Ха-ха. - каза тя. Марк я погледна игриво.

- Въпросът е, че можем да направим такава церемония сега. - Роуан каза. - Ще ни направи семейство завинаги. Не можем да се предадем един друг.

- Няма проблем. - Марк каза, все още гледайки Джейд.

- Аз съм съгласна. - Джейд каза, и му се усмихна.

Но Мари-Линет мислеше. Беше сериозно нещо, това за което Роуан говореше. Не можеше да направиш нещо подобно ей така. Беше по-сериозно от осиновяване на кученце, приличаше повече на като да се омъжиш. И дори тези момичета да не убиваха хора, те убиваха животни. Със зъбите си.

Но и хората правиха това. И не винаги за храна. Беше ли по-лошо да пиеш кръвта на елен, отколкото да правиш бебета крави на ботуши?

Освен това, колкото и странно да изглеждаше, тя чувстваше сякаш тези три момичета вече й бяха сестри. През последните няколко минути тя се беше свързала повече с Роуан, отколкото с което и да е момиче от училище. Възхищението и уважението я бяха накарали да им се довери.