Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 47

След това всичко се превърна в бъркотия. Крака, ръце, стискащи пръсти, ритащи крака. Марк и Джейд, и двамата викащи всички да спрат. Мари-Линет усети как фенера беше изтръгнат от ръцете й. Тя откри дълга коса, хвана я и дръпна. Някой я ритна, и болка пулсираше в ребрата й.

След това тя се остави да я повлекат назад, Марк я държеше, дърпайки я далеч от боя. Джейд лежеше върху Кастрел и замахваше към Роуан. Всички дишаха тежко. Марк почти ридаеше.

- Просто не можем да правим това. - каза той. - Това е ужасно. Грешно е.

През това време Джейд ръмжеше.

- Той е сродната ми душа, ясно? Ясно? Всичко ще се обърка, ако той умре!

- Той не е сродната ти душа, идиотке. - Кастрел каза с някак си заглушен глас. Лицето й беше насочено към земята покрита с иглички. - Когато сте сродни души, то просто те удря като светкавица, и ти знаеш, че това е единствения човек в света, с който ти е писано да бъдеш. Не мислиш, че сте сродни души, просто знаеш, че това е съдбата ти, независимо дали ти харесва или не.

Някъде, дълбоко в мозъкът Мари-Линет, нещо зазвъня в аларма. Но тя имаше по-важни неща, за които да се тревожи.

- Марк, махай се от тук. - каза тя без дъх. - Бягай!

Марк дори не отслаби хватката си.

- Защо трябва да сме врагове?

- Марк, те са убийци. Не можеш да забравиш това. Убиха собствената си леля.

Три лица се обърнаха към нея, изненадани. Полу-пълна луна беше изгряла над дърветата, и Мари-Линет можеше да ги види ясно.

- Не сме! - Джейд каза възмутена.

- Какво ви накара да си помислите това? - Роуан попита. Мари-Линет почувства как устата й се отваря.

- Защото я заровихте, за Бога!

- Да, но я открихме мъртва.

- Някой я беше промушил с кол. - Кастрел каза, изчиствайки иглички от златната си коса. - Вероятно ловец на вампири. Предполагам, че не знаеш нищо по въпроса.

Марк преглътна.

- Промушил... с кол?

- Е, всъщност с част от оградата. - Кастрел каза.

- Тя е била вече мъртва. - Мари-Линет каза на Роуан. - Тогава, защо за Бога, я погребахте в задния двор?

- Би било неуважително да я оставим в мазето.

- Но защо не я занесохте в гробището?

Роуан изглеждаше смаяна.

Джейд каза: - Ъм, не сте видели Леля Опал.

- Тя не изглежда много добре. - Кастрел каза. - Някак си твърда и суха. Може да се каже мумифицирана.

- Това става с нас. - Роуан каза извинявайки се.

Мари-Линет облегна гърба си срещу Марк, опитвайки се да нареди новия свят на място. Всичко се въртеше.

- Значи... вие само сте се опитали да я скриете. Но... но направихте нещо на Тод Акърс и Вик Кем...

- Те ни нападнаха. - Джейд прекъсна. - Те си мислиха много лоши неща и щипаха ръцете ни.

- Те...? - Мари-Линет се изправи внезапно. Най-сетне тя разбра. - О, Господи. Тези идиоти!

Защо не се беше сетила за това? Миналата година се носиха слухове за Тод и Вик, че са нападали момичета. Значи са пробвали и с тези момичета, и... Мари-Линет издиша рязко и след това се задави със смях.

- О, не. О, надявам се да сте ги подредили добре.

- Само ги ухапахме малко. - Роуан каза.

- Иска ми се да бях там, за да видя.

Тя се смееше. Роуан се усмихваше. Кастрел се усмихваше жестоко. И внезапно Мари-Линет знаеше, че те няма повече да се бият. Всички си поеха дълбоко дъх и седнаха и се погледнаха един друг.