Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 30

Но какво беше станало току що?

Няма значение. После ще се безпокоя. Тя преглътна, сложи усмивка на лицето си и каза: - Е, колко време ще останеш в града?

Грешката й беше, че тогава го погледна. И всички стана отново. Не толкова силно колкото преди, може би, защото тя не го докосваше. Но електрическия шок беше същия. И той приличаше на котка, която е била ударена от ток. Нервен. Недоволен. Удивен.

Е, поне беше буден, Мари-Линет си помисли. Той и Мари-Линет се гледаха за известно време, докато стаята се въртеше и стана розова.

- Кой си ти? - Мари-Линет каза, забравила всякакви норми на учтивост.

- Коя си ти? - каза той, с точно същия тон.

Двамата се изгледаха взаимно.

Клаудия правеше тихи звуци с езика си, за да изчисти гърлото си от доматения сок. Мари-Линет чувстваше някакво далечно съжаление за нея, но не можеше да й обърне внимание. Цялото съзнание на Мари-Линет беше фокусирано върху момчето пред нея, върху това да му се противопостави, да го блокира. Върху това да се отърве от това странно чувство, сякаш тя беше едно от две парчета пъзел, които бяха събрани заедно.

- Виж сега... - тя започна напрегнато, и точно в същия момент той започна рязко:

- Виж...

И двамата спряха и се погледнаха отново. Тогава Мари-Линет успя да отмести погледа си. Нещо я теглеше в съзнанието й...

- Аш. - каза тя, взимайки се в ръце. - Аш, г-жа Бърдок, каза нещо за теб... нещо за момче на име Аш. Не знаех, че говори за племенника си.

- Пра-племенник. - Аш каза, гласът му не беше много стабилен. - Какво каза тя?

- Тя каза, че си бил малко лошо момче, и че вероятно като пораснеш ще станеш още по-зле.

- Е, била е права за това. - каза Аш, и изражението му се смекчи малко, сякаш вече беше на по-позната територия.

Сърцето на Мари-Линет забавяше ритъм. Тя откри, че ако се концентрираше, може да накара странните чувства да изчезнат. Помагаше, ако не гледа към Аш.

Дълбок дъх, каза си тя. И още един. Добре, нека изясним нещата. Не мисли за това, което тъкмо се случи, забрави го, ще мислиш после за това.

Какво е важно сега?

Нещата които бяха важни сега бяха:

1) Това момче беше брат на тези момичета,

2) Може да знае какво е станало с г-жа Би, и 3) Ако не знаеше, може би щеше да й помогне с някаква информация. Така като дали леля му беше оставила завещание, и ако беше, кой взимаше семейните бижута.

Тя погледна към Аш с ъгълчето на окото си. Той определено изглеждаше по-спокоен.

- Значи Роуан и Кастрел и Джейд, са твои сестри. - каза тя, с всичкото учтиво безгрижие, което успя да овладее. - Изглеждат мили.

- Не знаех, че ги познаваш. - Клаудия каза, и Мари-Линет осъзна, че мащехата й стоеше на прага, облегната на вратата, с кръстосани ръце. - Казах му, че не си ги срещнала ,все още.

- Марк и аз отидохме там вчера. - каза Мари-Линет. И когато го каза, нещо проблесна в лицето на Аш... Нещо,което изчезна толкова бързо, колкото и се появи, преди тя да може да го анализира. Но я накара да се чувства сякаш стоеше на ръба на скала, пронизвана от леден вятър.

Защо? Какво не би било правилно, в това че е срещнала момичетата?