Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 28

Те говорят за г-жа Би!

- Защо държи кози ли? Мисля, че тя каза на Мари-Линет, че ще са й от полза, след като тя не излиза много.

- Колко странно!? - каза момчето. Той имаше ленив, небрежно-звучащ глас. - Чудя се какво ли е имала предвид???

Мари-Линет, която надничаше през кухненската врата, напълно неподвижна, видя Клаудия да повдига раменете си.

- Предполагам, че е имала предвид млякото!Всеки ден сега, тя има прясно мляко. Не трябва да ходи до магазина,но не знам...ще трябва да я питаш сам! - тя се засмя.

Няма да е лесно, Мари-Линет си помисли. Сега, защо някакъв странник ще задава въпроси свързани с г-жа Би?

Естествено. Трябва да е от полицията или нещо подобно. ФБР. Но гласа му я накара да се замисли. Той звучеше прекадено млад, да бъде който и да е от двете, освен ако не смяташе да се внедрява в училището, за да залови някой. Мари-Линет влезе по-навътре в кухнята, за да може да вижда по-добре. Ето, тя можеше да го види в огледалото. Разочарование я обля!

Определено не е достатъчно голям, за да е от ФБР. И колкото й Мари-Линет да искаше да бъде опитен, духовит детектив той не беше. Той беше само най-красивото момче, което тя беше виждала в целия си живот.

Той беше висок, слаб и елегантен, с дълги крака изпънати пред него и глезени кръстосани под масичката за кафе. Той приличаше на голяма симпатична котка. Имаше меки черти, леко присвити дяволити очи и обезоръжаваща ленива усмивка.

Не само ленива, Мари-Линет реши. Слабоумна. Спокойна. Може би дори глупава. Тя не се впечатляваше от външния вид, освен ако нямаше тънките, кафяви и интересни черти, като... Е, като Джеръми Ловет, например. Прелестни типове, такива които приличаха на големи пепеляво-руси котки, нямаха никакви причини да развиват ума си. Те бяха само влюбени и суетни. И с много ниско Щ.

А този изглеждаше сякаш няма да може да се събуди или да се вземе в ръце, за да спаси собствения си живот.

Не ме интересува защо е тук. Мисля да се кача горе.

Тогава момчето от дивана вдигна едната си ръка и размърда пръстите си във въздуха. Той се обърна наполовина. Не достатъчно, за да погледне Мари-Линет, но достатъчно, за да стане ясно, че говори на някой зад себе си. Сега тя можеше да види профила му в огледалото.

- Здрасти!

- Мари-Линет, това ти ли си? - попита Клаудия.

- Да. - Мари-Линет отвори вратата на хладилника и издаде удрящи звуци. - Само си взимам малко сок, след това излизам!

Сърцето й биеше силно - със срам и раздразнение. Добре, значи сигурно я е видял в огледалото. Сигурно си е помислил, че тя го зяпа, заради начина ,по който изглеждаше. Сигурно, където и да отидеше хората го зяпаха.

Какво от това, голяма работа, разкарай се.

- Не си тръгвай, все още! - извика Клаудия. - Ела тук и поговори още няколко минути.

Не. Мари-Линет знаеше че това е детинска и глупава реакция, но не можеше да се спре. Тя бутна бутилката с кайсиев сок в бутилката с минерална вода.

- Ела да се срещнеш с племенника на г-жа Бърдок. - каза Клаудия.