Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 29

Мари-Линет замръзна.

Тя стоя в студения въздух излизащ от хладилника, гледайки втренчено към датчика на температурата без да го вижда. След това тя остави бутилката със сок на мястото й. Хвана една Кола без да я вижда.

Какъв племенник? Не си спомням да съм чула нещо за племенник.

Макар че, тя никога не беше чувала много за плетениците на г-жа Бърдок, не й преди да решат, да дойдат тук. Г-жа Би просто не говореше много за семейството си.

Значи той й е племенник... затова пита за нея. Но знае ли? С момичетата ли работи? Или е тръгнал след тях? Или...

Напълно объркана, тя влезе в хола.

- Мари-Линет, това е Аш. Той е тук, за да посети леля си и сестрите си. - Клаудия каза. - Аш, това е Мари-Линет. Тази, която е толкова добра приятелка с леля ти.

Аш се изправи, с едно прекрасно, лениво движение. Точно като котка, включително и протягането по средата.

- Здравей!

Той предложи ръка. Мари-Линет я докосна с изстудените си пръсти от Колата, погледна нагоре към лицето му и каза: - Здрасти!

Само че не стана така.

Стана така: Мари-Линет гледаше към килима, когато влезе в стаята, което и даде възможност да огледа добре тенис обувките му №ке и разкъсаните на коленете му дънки. Когато той се изправи, тя погледна към тениската му, която имаше стандартен дизайн - черно цвете на бял фон. Вероятно емблема на някаква рок група. И когато тя видя ръката му да се доближава до нея, тя се протегна автоматично, промърмори поздрав и погледна към лицето му, точно когато го докосна. И това беше частта, която беше трудна за обяснение.

Контакт. Нещо се случи.

Хей, познавам ли те?

Не. Това беше проблема. Тя не го познаваше, но чувстваше сякаш трябва. Също така чувстваше ,сякаш някой е докоснал гръбнака й с наелектризирана жица. Беше много неприятно. Стаята стана светло розова. Гърлото й се поду и тя можеше да усети сърцебиенето си там. Също неприятно. Но някак си, когато събереш всичко заедно, правеше едно леко виене на свят, каквото...

Каквото чувстваше когато гледаше към ^а§ооп №Ьи1а. Или си представяше галактики събрани в полезрението й, големи и по-големи, докато размерът не загубеше значение и се чувстваш така сякаш пропадаш.

Тя падаше, сега. Не можеше да види нищо друго освен очите му. И тези очи бяха странни, подобни на призми, променящи цвета си като звезда гледана през тежка атмосфера. Сега сини, сега златни, сега виолетови.

О, не искам да съм тук. Моля те, не искам.

- Толкова е хубаво да видим ново лице наоколо, нали? Много ни е скучно сами. - каза Клаудия, с напълно нормален и малко развълнуван глас. Мари-Линет излезе от транса си, и тя реагира така сякаш Аш й беше подал мангуста, а не ръката си. Тя отскочи назад, гледайки където и да е освен към него. Имаше чувството, че е спасена от падане в минна шахта.

- Добре. - Клаудия каза със сладкия си акцент. - Хмм... - тя въртеше един тъмен къдрав кичур от косата си, нещо което правеше, когато беше много нервна. - Може би, Вие вече се познавате!?

Мълчание.

Трябва да кажа нещо, Мари-Линет си помисли замаяно, гледайки към камината.

Държа се налудничаво и излагам Клаудия.