Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 32

- Наричат ме Мари-Линет. - каза тя плоско и добави под дъха си. - Това наистина говори за мен. - тя беше чела “Укротяване на опърничавата” в час по Английски миналата година.

- О, да? Защо не Ем’Лин проклетата? - той все още пристъпваше назад.

Мари-Линет беше изненадана. Може би и неговия клас я беше чел, също. Но той не изглеждаше достатъчно умен, за да цитира Шекспир.

- Забавлявай се със сестрите си. - каза тя и затвори вратата. След това тя се облегна на нея, опитвайки се да си поеме въздух. Тя не усещаше лицето и пръстите си, сякаш щеше да припадне.

Ако тези момичета го бяха убили, щях да разбера, помисли си тя. Но те са толкова странни , има нещо много странно в цялото семейство.

Странно, по начин който я плашеше. Ако вярваше в предчувствия, щеше да е още по-изплашена. Имаше лошо чувство ,чувство, че щяха да се случат неща...

Клаудия я зяпаше от хола.

- Прекрасно. - каза тя. - Изхвърли гост. Защо го направи?

- Той не искаше да си тръгва.

- Знаеш какво имам предвид. Двамата познавахте ли се?

Мари-Линет само повдигна рамене. Замаяността изчезваше, но съзнанието й беше пълно с въпроси.

Клаудия я погледна внимателно, след което поклати глава.

- Спомням си малкия си брат ,когато беше на четири, той бутна момиче в пясъчника. Направи го, за да покаже че я харесва.

Мари-Линет игнорира това.

- Клаудия , за какво беше тук Аш? За какво си говорихте?

- За нищо. - каза Клаудия, вбесено. - Просто обикновен разговор. След като го мразиш толкова много, какво значение има? - след като Мари-Линет продължи да я гледа, тя въздъхна. - Той беше много заинтересован към странните факти за живота в провинцията. Към всички месни истории.

Мари-Линет изсумтя.

- Каза ли му за Саскуоч.

- Казах му за Вик и Тод.

Мари-Линет замръзна.

- Шегуваш се. Защо?

- Защото той питаше за подобни неща! Хора загубени във времето...

- Изгубили спомени.

- Както и да е. Просто водихме хубав разговор. Той беше добро момче. Край.

Сърцето на Мари-Линет биеше бързо.

Тя беше права. Сега беше сигурна. Тод и Вик бяха свързани някак със случилото се със сестрите и г-жа Би. Но каква беше връзката? Ще отида и ще разбера, помисли си тя.

Глава седма

Оказа се трудно да отриеш Тод и Вик.

Беше късния следобед, когато Мари-Линет влезе в смесения магазин на Бриар Крийк, който продаваше всичко от пирони до консервиран грах.

- Здрасти, Бъни. Предполагам, че не си виждала Тод и Вик, нали?

Бъни Мартин гледаше иззад щанда. Тя беше хубава, с мека руса коса, и кръгло, пухкаво лице и срамежливо изражение. Тя беше в класа на Мари-Линет.

- Провери ли в бар Голд Крийк?

Мари-Линет кимна.

- И в къщите им, и в другия магазин и в шерифството. - Шерифството беше също така и общината и обществената библиотека.

- Ами, ако не играят билярд, те обикновено тренират. - Тренировката им представляваше стреляне по консерви.

- Да, но къде? - Мари-Линет каза.

Бъни поклати глава, обиците й блестяха.

- Твоето предположение е толкова добро, колкото моето. - тя се поколеба, гледайки надолу към кожичките на ноктите си, които тя избутваше навътре с малка затъпена в края дървена пръчица. - Но, знаеш ли, чух че понякога ходят до Мад Дог Крийк - широките й сини очи се повдигнаха към тези на Мари-Линет целенасочено.