Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 22

- Ти си... живял в гробище?

Той я погледна продължително.

- Ъм, всъщност, имах предвид, че тук е скучно.

- О.

Тя се замисли, след което се усмихна.

- Е, за нас е интересно. - каза тя. - Различно е от там, откъдето идваме.

- И от къде по-точно идвате?

- Остров. Той е някъде близо до... - тя се замисли. - Щата Мейн.

- “Щата Мейн”?

- Да.

- Този остров има ли си име?

Тя го зяпна с разширени зелени очи.

- Е, не мога да ти кажа това.

- Ъм... добре.

Тя подиграваше ли му се? Но в изражението й не беше подигравателно и тя не се опитваше да го подразни. Тя изглеждаше мистериозна... и невинна. Може би тя имаше някакви умствени проблеми. На децата в гимназията нямаше да им се понрави това. Те не бяха много толерантни към различията.

- Виж. - каза той рязко. - Ако някога има нещо, което да направя за теб... нали знаеш, ако някога си навлечеш неприятности или нещо подобно... само ми кажи. Нали?

Тя наклони главата си настрани. Миглите й хвърляха сенки под светлината на лампата, но изражението й не беше сдържано. Беше открито и преценяващо, и тя го оглеждаше внимателно, сякаш имаше нужда да го разбере. Отне й доста време. След това тя се усмихна, карайки на бузите й да се появят малки трапчинки, и сърцето на Марк подскочи неочаквано.

- Добре. - каза тя мило. - Марк. Не си глупав, макар да си момче. Ти си добрият герой, нали?

- Ами... - никой никога не беше викал на Марк добрия герой, не й в телевизионния смисъл. Не беше сигурен какво би казал, ако някой беше. - Аз, ъм, надявам се да съм.

Джейд го наблюдаваше внимателно.

- Знаеш ли, тъкмо реших. Тук ще ми хареса. - тя се усмихна отново, и дишането на Марк се затрудни - и тогава изражението й се промени.

И Марк го чу. Шумен тупур в големите храсти в задната част на градината. Беше странен, див звук, но реакцията на Джейд беше напълно неочаквана. Тя беше замръзнала, тялото й беше напрегнато и трепереше, очите й насочени към храстите. Тя изглеждаше ужасена.

- Хей. - Марк проговори нежно, след това докосна рамото й. - Хей. Всичко е наред. Вероятно е някой от козите, която е избягала, козите могат да прескачат всякакви огради. - тя клатеше главата си. - Или елен. Когато са спокойни могат да звучат точно като ходещи хора.

- Не е елен. - изсъска тя.

- Те слизат до тук и ядат неща от градините на хората през нощта. Вероятно от там, откъдето идваш, нямате елени, разхождащи се наоколо...

- Не мога да подуша нищо. - тя каза шепнейки. - Заради глупавата кошара е. Всичко мирише на кози.

Тя не може да подуши...? Марк направи единственото нещо, за което можеше да се сети при такова изказване. Той уви ръцете си около момичето.

- Всичко е наред. - каза той нежно. Той не можеше да не забележи, че тя беше и студена, и топла в същото време, гъвкава, прекрасно жива под нощницата си. - Защо да не те заведа вътре? Ще си в безопасност там.

- Пусни. - Джейд каза неблагодарно, въртейки се. - Може да трябва да се бия. - тя се измъкна изпод ръцете му и се обърна към храстите отново. - Стой зад мен.

Добре, значи тя е луда. Не ми пука. Мисля, че я обичам.