Читать «Дъщерите на мрака» онлайн - страница 24

Да я нараня? Мари-Линет нямаше идея за какво говореше той и не искаше да знае.

И това момиче беше странно красиво като другите, и нещо в очите й - те не бяха обикновено зелени, бяха почти сребърни - накара кожата на Мари-Линет да настръхне.

- Здравей. - каза Джейд.

- Здравей. Добре, Марк, хайде. Трябва да тръгваме. Веднага.

Тя очакваше той да се съгласи моментално. Той беше този, който не искаше да идва, а сега, ето го тук с най-ужасния му кошмар - момиче. Но вместо това, той каза:

- Чу ли този вик? Можеш ли да ми кажеш от къде дойде?

- Какъв вик? Аз бях вътре. Хайде. - Мари-Линет хвана ръката на Марк, но след като той беше толкова силен, колкото беше и тя, не можа да го помръдне. - Може би чух нещо. Не обърнах внимание. - тя беше оглеждала отчаяно Викторианския хол, бърборейки лъжи как семейството й знаело къде е отишла тази нощ и я очаквали скоро. Как баща й и мащехата й били толкова добри приятели с г-жа Бърдок и как я чакали да се върне вкъщи, за да чуят за плетениците на г-жа Би.

Тя все още не беше сигурна защо я пуснаха. Но по някаква причина, Роуан най-сетне се изправи, давайки на Мари-Линет тържествена, сладка усмивка, и отвори предната врата.

- Знаеш ли, обзалагам се, че е било върколак. - Марк каза на Джейд развълнувано. - Върколак, който е слязъл от Гората Уилмейт.

Джейд се мръщеше.

- Върколак? - тя помисли. - Да, предполагам, че може да е било. Никога преди не съм чувала как звучат. -Тя погледна към Мари-Линет. - Ти това ли мислиш, че е?

- О, разбира се. - Мари-Линет каза, бързайки. - Определено върколак.

Тя трябваше да попита къде беше леля й, помисли си тя внезапно. Беше перфектната възможност да я хване в лъжа.

Ще я питам и тогава тя ще каже нещо - каквото и да е, но не че леля й е отишла на север за малка ваканция по крайбрежието. И тогава ще знам.

Тя не го направи. Просто нямаше куража. Тя не искаше да хваща никого в лъжа, вече - тя само искаше да избяга от тук.

- Марк, моля те...

Той погледна към нея и за първи път изглежда видя, колко разстроена беше тя.

- Ъм... добре. - каза то. А на Джейд: - Виж, защо не влезеш вътре сега? Там ще си в безопасност. И може би... може да дойда отново някога?

Мари-Линет все още го дърпаше, но сега, за нейно облекчение, той най-сетне започна да се движи. Мари-Линет се запъти към боровинковите храсти, през които дойде.

- Защо не минете от там? Нещо като пътека е. - Джейд каза, сочейки. Марк моментално тръгна натам, взимайки Мари-Линет със себе си, и тя видя удобна пътечка между храстите в края на градината. Тя никога нямаше да я види, ако не беше знаела какво да търси.

Когато стигнаха оградата, Марк се обърна и погледна назад. Мари-Линет се обърна също.

Оттук Джейд беше само тъмен силует на светлината от лампата, но косата й, блестяща от отзад, приличаше на сребърно сияние. То блестеше около нея.

Мари-Линет чу как Марк спотаява дъха си.

- И двамата да се върнете скоро. - Джейд каза сърдечно. - да ни помогнете да издоим козите, както ни каза леля Опал. Тя ни даде много стриктни заповеди, преди да замине на ваканция.