Читать «Таен вампир» онлайн - страница 86

-Да, със сигурност. – каза Фил.

-Не се хаби да лъжеш. – каза Джеймс

Но Попи не беше сигурна, колкото бяха те. Тя погледна към широките лилави очи на Аш. И се почувствасякаш се клати напред назад.

-Добре, вече тръгваме. - Каза Джеймс – Ще вървим много тихо и спокойно през малката стая и надолу по коридора и няма да спираме за нищо. Филип, освен ако ти не предпочиташ да се върнеш по пътя, по който дойде. Добави той.

Фил поклати глава. Джеймс отново хвана Попи за ръка. Спря и погледна към Аш.

-Знаеш ли, никога не ти е пукало за никого. - Каза той. - Но някой ден ще ти запука и ще боли. Много ще боли.

Аш го погледна

-Мисля, че си жалък пророк. - Но гаджето ти си я бива. Може някога да искаш да я попиташ за мечтите й. Джеймс спря. Направи физиономия:

-Какво?

-А ти, малка мечтателко, може би искаш да хвърлиш едно око на родословното си дърво. Имаш доста шумно викане. - Той се усмихна на Попи окуражително. – Чао за сега.

Джеймс стоя минута две гледайки братовчед си. Аш въздъхна. Попи броеше сърцебиенията си докато ги наблюдаваше.

Джеймс стоя още минута.отърси се и замъкна Попи към преддверието. Фил следваше стъпките им.

Излязоха от къщата много тихо и спокойно. Никой не се опита да ги спре.

Но Попи се почувства в безопасност чак когато бяха на пътя.

-Какво имаше предвид за това с родословното дърво? - Попита Фил от задната седалка.

Джеймс му хвърли странен поглед, но отговори на въпроса му.

-Фил, от къде знаеше къде да немериш Попи в тази къща? Да не би да я видя на терасата?

-Не, просто следвах крясъците.

Попи се обърна, за да го види. Джеймс каза:

-Какви крясъци?

-Крясъците. Попи крещеше. „ПУСНИ МЕ, АХ ТИ СМОТАН ВАМПИРСКИ ПСИХАР!!!!”

Попи се обърна към Джеймс.

-Би ли трябвало да е чул? Мисля, че крещях само на Аш. Всички на партито ли чуха?

-Не.

-Но, тогава...

Джеймс я отряза.

-За какъв сън говореше Аш?

-Просто сън, който имах. Каза Попи. Сънувах го преди да го срещна.

Изражението на Джеймс отново се промени:

-Така ли?

-Да. Джеймс, какво става? Какво имаше впредвид, че трябва да си проверя родословното дърво.

-Имаше в предвид, че след всичко вие с Фил не сте хора. Някъде сред предците ви е имало вещица.

Глава шестнадесета

- Сигурно се шегуваш. - каза Попи.

Фил просто въздъхна.

- Не. Напълно сериозен съм. Вие сте вещици от втория вид. Помните ли какво ви казах?

- Има вид вещици, които знаят наследството си и тренират – другият вид – не. Те просто имат сили. И всички хора наричат този вид-  Медиуми! - каза Джеймс заедно с нея. - Телепати. Ясновидци, - продължи сам. Имаше нещо в гласа му между смях и плач. - Попи, ето какво си. Ето защо избра телепатията толкова бързо. Ето защо имаше ясновидски сънища.

- И ето защо Фил ме чу, - каза Попи

- О,не, - каза Фил. - не аз. Хайде де.

- Фил, вие сте близнаци, - каза Джеймс. - Имате едни и същи предшественици. Приеми го – ти си вещица.

Ето защо не можех да контролирам съзнанието ти. – О, не, - каза Фил. - Не. - Той скочи на мястото си. - Не, - каза пак, но този път по-слабо.