Читать «Таен вампир» онлайн - страница 85

Изкачвайки се над терасата, прашен, но триумфален, беше Фил.

-Ти никога ли не слушаш? Попита го Джеймс.

- Ами. - Каза Аш – човек в къща на Старейшина. Какво ще направим за това?

-Виж, приятелче, - каза Фил, все още без дъх, бършейки ръцете си.- Не знам кой си нито пък на какъв кон си дошъл тук. Но тук си имаш работа със сестра ми. И мисля, че имам правото да ти счупя тиквата.

Имаше пауза докато Попи, Джеймс и Аш го погледнаха. Паузата се удължи.

Изведнъж Попи беше завзета от напълно неуместен импулс да се разсмее. След това осъзна, че Джеймс се бореше отчаяно да не се усмихне.

Аш просто погледна Фил отгоре до долу, след това погледна Джеймс от двете страни.

-Това момче разбира ли от вампири? - Каза той.

-О, да. - Каза Джеймс

-И наистина ли има намерение да ми счупи главата?

-Да! - Каза Фил и изпука кокалчетата си.

-И какво е изненадващото за това?

Тя можеше да си представи всичко:

Тя можеше да нарисува всичко: себе си, влачена пред тези лъскави и красиви Нощни хора и разкрита. Тя можеше да си представи техните безмилостни очи. Този замислен човек щеше да отиде при нея и вече нямаше да изглежда толкова загрижен. Той изглеждаше свиреп.Зъбите му щяха да пораснат. Очите му щяха да станат сребристи.Тогава ще изръмжи и ще нападне.

И това щеше да е края на Попи.

Може би това не е начинът, по който го правят, може би са просто престъпници в Нощния свят, но каквото и да е не е добро.

И няма да го направя лесно за теб!- помисли си Попи. Помисли си го точно пред Аш хвърляйки всичките сияд и скръб върху него. Инстинктивно. Като малко дете крещящо по време на гневно избухване.

Имаше ефект, но по принцип крещенето нямаше. Аш трепна.Той почти изпусна ръцете й.. Беше само за момент, но беше достатъчно, за да разшири очите на попи.

Аз го нараних! Нараних го!

Тя спря психическата борба в този момент. Вложи цялата си концентрация в умствената експлозия.

Мислеща бомба.

ПУСНИ МЕ, АХ ТИ СМОТАН ВАМПИРСКИ ПСИХАР!!!!

Аш се замаи. Попи го направи отново. Този път по-силно.

ПУСНИ МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!

Аш я пусна. Тогава, докато Попи бягаше, той се опита да я хване отново.

-Не мисля. Каза един много студен глас. Попи погледна към преддверието и видя Джеймс.

Сърцето й заби болезнено. И тогава, без да го осъзнае, вече беше в ръцете му.

-О, Джеймс, как ме намери?

А той само повтаряше „Добре ли си?”

- Да. - каза Попи на глас.Това беше,за да бъде с него отново.Сякаш се събуждаше от кошмар, за да види майка си усмихната.Тя погреба лицето си във врата му.

Имаше още една пауза. Попи можеше да усети минутни трептения да минават през Джеймс. Най накрая

Джеймс каза:

-Фил наистина би направил всичко за сестра си.

Аш отново погледна Фил, след това Джеймс и накрая – Попи:

-Ами след като сте трима.... - каза той.

-Да, трима сме. - Каза Джеймс.

-Е, предполагам наистина ме превъзхождате. Добре. Предавам се. Той повдигна ръце и пак ги пусна. Продължавайте. Няма да се бия.

-И няма да ни предадеш, нали? - Каза Джеймс. Не беше молба.

-И иначе нямаше да го направя. - Каза Аш . Имаше възможно най-невинното изражение на света. – Знам, чемислиш, че доведох Попи тук, за да я разкрия, но нямаше. Просто се забавлявах. Всичко беше просто една шега.