Читать «Таен вампир» онлайн - страница 84

- Да

- За да ме издадеш. – Той се усмихна. – Но защо?

Аш извърна глава и се засмя с прекрасен, мелодичен смях, който накара Попи да потръпне.

- Ти си човек или поне би трябвало. Джеймс не трябва да довършва започнатото!

Сърцето на Попи препускаше бясно, но съзнанието и бе учудващо ясно. Може би знаеше през цялото време какво целеше той. Може би бе правилното решение, след като не можеше да бъде с Джеймс или със семейството си, какво значение имаше всичко останало? Искаше ли и се да живее в Нощния свят, заобиколена от хора като Блейс и Аш?

- Значи на теб също не ти пука за Джеймс? – Каза тя.

– Ще го изложиш на опасност, само за да се отървеш от мен?

Аш се съсредоточи, после каза.

- Той може да се грижи за себе си. – Така очевидно бе настроена неговата психология. Всеки се грижи сам за себе си и никой не трябва да помага на друг.

- Блейс също знае – продължи момичето. – Знае, какво ще направиш, но не я интересува.

- Не мина много време ... Блейс – промълви той. Мислите му се насочиха в друга посока и Попи съзря идеални момент за бягство.

Тя го изрита силно, същевременно се извиваше, опитвайки се да се преметне през парапета.

****

- Остани тук – Каза Джеймс на Фил още преди да паркира колата си. Намираха се пред огромното бяло имение, украсено с палми. Джеймс изскочи през вратата на колата. – Остани тук – повтори той. – Без значение какво се случва вътре, не влизай в къщата! Ако някой дойде с колата си, отбий в страни.

-Но

- Просто го направи, Фил! Освен ако не искаш да разбереш какво е да умреш днес.

Джеймс побягна към имението. Беше прекалено погълнат, за да забележи шумът от отварянето на врата на кола зад себе си.

****

-И изглеждаше като много мило момиче – въздъхна Аш. Държеше и двете ръце на Попи зад гърба й и се опитваше да излезе от обсега на краката й. – Не, не спри това, сега!

Той беше прекалено силен. Попи не можеше да направи нищо. Инч по инч той я плъзгаше обратно в преддверието.

Можеш и да се предадеш, каза съзнанието. Безполезно е. Свършено е с теб.

-Сигурна ли си, че всичко е наред?

-Да. Да.

-Добре. Тогава изчакай един момент да убия този и ще вървим.

Той беше напълно сериозен. Попи можеше да го усети в мислите му, във всеки мускул и всяко сухожилие в тялото му. Той искаше да убие Аш.

Тя повдигна глава щом чу смеха на Аш.

-Е, това се очертава да е добра битка. Каза Аш.

Но, помисли си Попи.Аш изглеждаше предразполагащ, опасен и в много лошо настроение. Дори и ако Джеймс го победеше, Джеймс щеше да бъде наранен.Дори и ако тя и Джеймс се биеха заедно срещу Аш щеше да има поражения.

-Хайде просто да тръгваме.каза тя на Джеймс. Бързо. Добави тихичко. Мисля, че иска да ни държи тук докато някой от партито се появи.

- Не, не. - Каза Аш в злорадо ентусиазирани тонове. - Нека да уредим това като вампири.

-Хайде да не. Каза познат глас, оставащ без дъх. Главата на Попи се завъртя.