Читать «Таен вампир» онлайн - страница 88

- Окей. Добре. Но ето моята мисъл. Аз все още не одобрявам вампирите, но смятам, че не са толкова зли, колкото изглеждат. Имам в предвид вампирите не застрашават храната си по-зле отколкото хората го правят. Като си помислиш какво правим с кравите..поне те не отглеждат хора в затвори.

- Не бих се хванал на бас за това. - Каза Джеймс с гримаса. - Чувал съм слухове за старите времена...

- Винаги трябва да спориш, нали? Но другата ми мисъл беше, че вие сте част от Природата, и Природата е просто това, което е. Не винаги е хубава, но...ами, Природа е, и ето я там.прекъсна той мрачно, - Може би не прави смисъл.

- На мен ми прави смисъл. - Каза Джеймс напълно сериозно. - И благодаря. - Той направи пауза, за да погледне назад към Фил в знак на признание. Попи почувства жилене зад очите си. Ако той признае, че ние сме част от природата, помисли си тя, тогава той вече не вярва, че сме свръхестествени.

Това означава много. Тя каза

- Ами, нали знаеш, аз също мисля. И ми се струва, че може би има и други начини за хранене освен налитане на хора, когато не очакват. Например животни. Имам в предвид има ли причина поради която тяхната кръв да не работи?

- Не е същата като човешката. - Каза Джеймс. - Но е вариант. Аз съм се хранил от животни. Елените са добри. Зайците биват. Опосумите смърдят.

- И сигурно има хора, които са съгласни да са донори. Тея ми беше донор. Бихме могли да помолим други вещици.

- Може би. - Каза Джеймс. Изведнъж направи гримаса. - В къщи познавах вещица, която беше много съгласна. Име на Жизел. Но не можеш да ги молиш всеки ден, нали знаеш. Ще трябва да им даваш време, за да се възстановят.

- Знам, но може би бихме могли да ги редуваме. Животни един ден, а на другия – вещици. Хей, може би дори върколаци през уикенда!

- Предпочитам да ухапя опосум. - Каза Джеймс.

Попи го цапардоса по ръката.

- Въпросът е, че може би не е нужно да сме ужасяващи кръвопиещи чудовища. Може би бихме могли да сме свестни кръвопиещи чудовища.

- Може би. - Каза Джеймс тихо, почти тъжно.

- Чуй, чуй. - Каза Фил много сериозно от задната седалка.

- И можем да се справим заедно, - каза Попи на Джеймс.

Той отклони поглед от пътя, за да й се усмихне. И нямаше нищо никакво желание в погледа му. Нищо хладно, или мистериозно или дори потайно.

- Заедно - каза той на глас. И на ум добави, немога ад чакам. С тази телепатия осъзнаваш какво можем да направим, нали?

Попи зяпна, след това почувства ефервесцентни бързини, които почти я изстреляха извън колата.

- О, Джеймс, мислиш ли?

- Сигурен съм. Единственото нещо, което прави обмяната на кръв специално е подобрената телепатия. Но не ти трябва никаква обмяна, малка мечтателко.

Попи се облегна и се опита да укроти сърцето си.

Била могли отново да съединят съзнанията си. Когато искаха. Тя можеше да си го представи, да бъде всмукана в съзнанието на Джеймс, усещайки как той й предава мислите си. Сливане като две капки вода.