Читать «Таен вампир» онлайн - страница 87

- Но от чия страна го наследяваме? - почуди се Попи.

- От на татко страната, разбира се. - Гласът от задната седалка беше много слаб.

- Ами, това би било логично, но

- Това е истината. Не помниш ли как татко винаги говореше, че вижда странни неща? Че имал сънища за неща преди те да са се случили? И, Попи, той те е чул да крещиш в съня си. Когато викаше Джеймс.

Джеймс го чу и аз го чух, и татко също го е чул.

- Тогава това го урежда. О, и обяснява всички други неща за нас – всички тези пъти, когато сме имали предчувствия за разни неща, както и да е. Дори ти имаш предчувствия, Фил.

- Имах едно, че Джеймс е зловещ, и бях прав.

- Фил…

- И може би още няколко, - каза Фил фаталистично. - Знаех че Джеймс спираше този следобед. Мислех, че просто имам ухо за двигателите на коли.

Попи трепереше с наслада и учудваща среда, но не можеше да разбере Джеймс напълно. Джеймс беше абсолютно лъчезарен. Пълен с невярващо въодушевление, което тя можеше да усети като северно сияние и фойерверки в небето.

- Какво, Джеймс?

- Попи, не виждаш ли? - Джеймс направо бомбардира, завъртайки вилата с радост. – Това означава, че още преди да станеш вампир, ти си била Нощен Човек. Тайна вещица. Имаш право да знаеш за Нощния Свят.

Ти принадлежиш там.

Севът се обърна с главата надолу и Попи не можеше да диша. Най-накрая прошепна.

- Оо...

- И ние си принадлежим. Никой не може да ни раздели. Не е нужно да се крием.

- О... - прошепна Попи отново. После ката, - Джеймс, спри колата. Искам да те целуна.

Когато отново бяха в движение Фил каза.

- Но сега вие двамата къде ще отидете. Попи не може да си дойде в къщи.

- Знам, - каза Попи меко. Тя вече беше приела това. За нея нямаше връщане назад; старият й живот беше приключил. Нямаше какво друго да направи освен да си изгради нов.

- И не можете да се скитате от място на място, - каза Фил упорито.

- Няма, - каза Попи спокойно. - Ще отидем при татко.

Това беше перфектно. Разбира се, Попи можеше да почувства какво си мисли Джеймс. Щяха да отидат при баща й, винаги закъсняващия, винаги непрактичния и винаги привързания й родител. Баща й – вещицата, който не знае, че е вещица. Който сигурно си е мислел, че полудява, докато способностите му са се усъвършенствали.

Той би им дал място, където да останат и това е всичко, което наистина им трябва. Това и един друг. Целия Нощен Свят би бил отворен за тях, когато искаше да го разглеждат. Може би можеше някой ден да се върнат и посетят Тея. Може би щяха да могат да танцуват на едно от партитата на Тери.

- Това е ако намерим татко. - Каза Попи стресната като от аларма.

- Можете - каза Фил. - Той излетя снощи, но е оставил адрес. За първи път.

- Може би някак е знаел. - Каза Джеймс.

Пътуваха известно време и тогава Фил прочисти гърлото си и каза „знаете ли, току що имах мисъл. Не искам да съм част от Нощния Свят. Разбирате ли? Не ме интересува какво е наследството ми. Искам просто да живея като човек – и искам всички да са наясно с това...

- Наясно сме, Фил - прекъсна го Джеймс. - Повярвай ми. Никой в Нощния Свят няма да те принуждава да влизаш. Можеш да живееш като човек колкото си искаш стига да игнорираш Нощните Хора и да си държиш устата затворена.