Читать «Таен вампир» онлайн - страница 80

Глава петнадесета

-Хайде, всичко е наред. - Каза Тея. Изглеждаше сякаш е на възрастта на Попи, но имаше нежен, чувствителен въздух, който й даваше власт.

- Седни. Тук. - Тя накара Попи да седне на опърпаният диван и протегна китката си.

Попи се вгледа в китката за секунда и след това си спомни. Джеймс й даваше кръв от ръката си. Ето как се прави. Приятелски и цивилизовано.

Тя можеше да види бледите сини вени под кожата. И тази гледка унищожи и остатъка от колебанието й. Инстинктът й я завладя и тя грабна ръката на Тея. Следващото нещо, което знаеше бе, че пие.

Топла солена сладост. – Живот. Облекчение от болката. Беше толкова приятно, че Попи почти се разплака.

Нищо чудно, че вампирите мразят хората, помисли си тя слабо. На хората не им се налагаше да ловуват за

това прекрасно нещо – те са пълни от него. Но друга част от съзнанието й изпъкна. Тея не е човек. Тя е вещица. Странно, защото кръвта й имаше абсолютно същия вкус. Всяко сетиво на Попи го потвърди. Значи вещиците са просто хора, но хора със специални сили. Помисли си Попи. Интересно.

Наложи й се да направи усилие, за да се контролира, за да усети кога да спре. Но тя спря. Тя пусна китката на Тея и се облегна, малко засрамена, облизвайки устните и зъбите си. Не искаше да среща кафявите очи на Тея.

Чак тогава тя съзна, че през целия процес е държала мислите си защитени. Нямало е умствена връзка, както когато беше споделяла кръв с Джеймс. Значи вече беше усвоила една вампирска сила. По-бързо отколкото

Джеймс и Аш очакваха. И вече се чувстваше добре. Достатъчно енергична, за да може да отиде на Нидерландският подскачащ танц. Достатъчно самоуверена, за да се усмихне на Тея.

-Благодаря ти. Каза тя.

Тея й се усмихна в отговор, сякаш намираше Попи за странна и ненормална, но мила. Не изглеждаше подозрителна.

-Всичко е наред. - Каза тя, движейки китката си.

За пръв път Попи имаше възможността да се огледа наоколо. Тази стая приличаше повече на хол, отколкото на магазин. Освен дивана имаше телевизор и няколко стола. В далечния край имаше голяма маса със свещи и ароматни ухания.

-Това е стаята за учене. - Каза Тея. - Баба прави магии тук и позволява на учениците да разпускат тук.

-А другата част е магазин. - Каза Попи предпазливо, защото не беше сигурна до колко можеше да разпитва.

Тея не изглеждаше изненадана.

-Да. Знам, че сигурно си мислиш, че наоколо няма достатъчно вещици, за да задвижат бизнеса, но всъщност те идват от цялата страна. Баба е известна. И учениците й купуват много.

Попи кимна, изглеждайки прилично впечатлена. Несмееше да задава повече въпроси, но хладното й сърце беше малко по-топло. Не всички Нощни хора са жестоки и зли. Тя имаше чувството, че може да е приятелка с това момиче, ако й се даде шанс. Може би след всичко щеше да успее в Нощния свят.