Читать «Таен вампир» онлайн - страница 79

- Стрип. - Съобщи Аш- нали знаеш – където са всички казина. Няма друго място като него.

- Басирам се. - Каза Попи. От едната й страна имаше хотел с формата на пирамида и сфинкс отпред. От очите на сфинкса светеха лазери. От другата й страна имаше мръсен мотел с табела „Стаи: осемнадесет долара.

- Значи това е Нощния Свят. - каза тя с щипка цинично забавление, което я накара да се почувства като възрастен.

- Мнее – това е за туристите. - Каза Аш. - Но е добър бизнес ако можеш здравата да купонясваш. Но ще ти покажа и истинския Нощен Свят. Но първо искам да се видя с братовчедите ми.

Попи мислеше да му каже, че не я интересуваше дали ще й покаже Нощния Свят или не. Но нещо в поведението на Аш започваше да я тревожи. Започваше да се държи сякаш бяха на среща, а не сякаш е водеше в изгнание. Но той е единственият човек, който познавам тук. Осъзна тя, когато я присви стомахът. А и нямам никакви пари – дори десет долара за някой мръсен мотел. Имаше нещо дори по-лошо.

От известно време беше гладна, а вече започваше да се чувства без дъх.Но тя не беше кръвожадното немислещо животно, което беше предната вечер Не искаше да нападне някой човек на улицата.

- Това е мястото. - Каза Аш. Беше странична уличка – тъмна и не натоварена като Стрипа. Той влезе в алеята.

- Добре, само да проверя дали са си в къщи.

От всяка страна имаше високи сгради с тухлени стени. Нагоре, електропроводите закриваха небето. Аш почука на вратата на една от тухлени сгради. Нямаше звънец. Нямаше и табела – само някакви графити.

Беше рисунка на черна далия. Попи се взира в Дъмбстера и се опита да контролира дишането си. Вдишай, издишай. Бавно и дълбоко. Спокойно, това е просто въздух. Може да не се усеща като такъв, но е въздух.

Вратата се отвори и Аш я подкани да влиза.

- Това е Попи - каза Аш, слагайки ръка на рамото й докато влизаше. Мястото изглеждаше като магазин – като магазин за свещи, билки и кристали.

Много от странните неща Попи неможа да разпознае. Някои бях вещерски-изглеждащи принадлежности.

- И това са братовчедите ми. Това е Блейз, а това е Тея. - Блейз беше поразително момиче с голяма, черна коса и много къдрици. Тея беше по-слаба и руса. И двете задържаха поглед върху Попи докато зрението й се избистри.

- Здрасти. - каза тя, сякаш това бе най-дългия поздрав, който измисли.

- Аш, какво не е наред с теб? Тя е болна. Какво си й правил? - Тея гледаше Попи със симпатични кафяви очи.

- Хъ? Нищо. - Каза Аш, изглеждайки изненадан сякаш за първи път виждаше състоянието на Попи. Попи предположи, че не е от хората, на които им пука за дискомфортта на другите.

- Предполагам, че е гладна.

Ще трябва да излезем и да се нахраним...

- О, не, не трябва. Не и тук. А и тя няма да успее. - каза Тея.

- Хйде, Попи. Този път ще бъда донор.

Тя хвана Попи за ръката и я поведе през тънко перде в друга стая. Попи се остави да бъде влачена. Вече не можеше да мисли – цялата й челюст трепереше. Дори думата хранене изостри зъбите й.

Имам нужда... Трябва... Но не знаеше как. Беше имала видение за собственото си лице в огледало, сребристи очи и диви кучешки зъби. Не искаше пак да е животно – да скочи върху Тея и да изтръгна гръкляна й. И не можеше да попита как това със сигурност би я издало, че е нов вампир. Тя се изправи, треперейки, неможеше и да помръдне.