Читать «Таен вампир» онлайн - страница 78

Джеймс натисна спирачките и се завъртя в У-образен полукръг по средата на шосето. Мина през моравата на някого.

- Какво има? - каза Фил стегнато, все още залепен за таблото.

Джеймс изглеждаше сякаш почти мечтае.

- Току-що осъзнах къде са отишли. Къде би я завел. Казал й е някое безопасно място, където на хората няма да им пука какво е. Но на вампирите би им пукало.

- Значи са при хора?

- Не. Аш мрази хората. Би я завел на някое място в Нощния свят, някъде, където той е шефът. И най- близкият град, контролиран от Нощния Свят, е Лас Вегас.

Фил усети как ченето му пада.

- Лас Вегас! - Контролиран от Нощния Свят? Имаше намерение да се засмее.

– Винаги съм си мислил, че е контролиран от Мафията. - Каза той.

- Така е. - Каза Джеймс сериозно. - Просто друг вид Мафия.

- Но, виж. Почакай. Лас Вегас е голям град.

- Всъщност не е. Но това няма значение. Знам къде са. Защото не всичките ми братовчеди са вампири. Някои от тях са вещици.

Фил повдигна вежди.

- О така ли? И как се уреди така?

- Не съм. Прародителите ми са го направили преди стотици години. Направили са кръвна обвързваща церемония със семейство с вещици. Вещиците не са ми истински братовчеди – не сме свързани. Те са ми кръстосани братовчеди.Осиновено семейство.Най-вероятно дори няма да заподозрат, че Попи е нелегална.

И ето там Аш би отишъл.

****

- Те са кръщелници. - каза Аш на Попи. Возеха се в златния мерцедес на Расмусен, който Аш твърдеше, че леля му Мади би искала да вземе. - Няма да те заподозрат. А и вещиците не могат да разпознаят знаците на новите вампири, както вампирите правят.

Попи се вгледа в далечния хоризонт. Вече беше нощ и червеното слънце вече залязваше зад тях. Всичко около тях беше като странен извънземен пейзаж: не толкова кафяв, колкото Попи очакваше да изглежда една пустиня. По синьо-зелен. Дърветата Джошуа бяха странно красиви, но и най-странното растение, направено от пипала, което някога бе виждала.

Всичко сияещо имаше остриета. Беше странно място, където да отидеш в изгнание. Попи се почувства, сякаш изоставяше не само стария си живот, но и всичко, което е намирала за нормално в човешкия свят.

- Ще се грижа за теб. - Каза Аш загрижено.

Попи дори не мигна.

****

Първоначално Филип видя Невада като линия от лампички в тъмната далечина. Колкото повече се доближаваха до междущатската раница, светлините се превърнаха в мигащи гадини от неонови съобщения.

Някакъв мъж с репутацията на Дон Жуан водеше Попи в тази посока?

- Карай по-бързо. - каза той на Джеймс.

 - Хайде. Тази кола може да кара и с 90.

****

- Пристигнахме. Лас Вегас. - Каза Аш, сякаш правеше на Попи подарък целия град. Но Попи не видя град, а само светлина в облаците напред като изгряваща луна. Тогава тя видя, че това не е луната. Беше отражение на градските светлини. Лас Вегас беше лъскам басейн в плоско поле измежду планините.

Нещо се завъртя около Попи, освен нея самата. Винаги бе мечтала да види света. Далечни места. Екзотични места. И това би било перфектно, само ако Джеймс беше с нея. Аш излезе от свободната магистрала, а Попи беше хвърлена в свят на цветове и светлини и движение – и на безвкусни евтинии.