Читать «Таен вампир» онлайн - страница 81

-Е, благодаря, отново. – промърмори тя меко.

-Не споменавай. Но и не позволявай на Аш да те оставя толкова гладна. Той е много безотговорен. -Ти ме нараняваш, Тея. Наистина го правиш. – каза Аш. Той стоеше в коридора държейки завесата с една ръка.

– Но като споменаваш и аз взех да се чувствам малко гладен... Той повдигна вежди инстинктивно.

-Отивай да скачаш в езерото Мийд, Аш. – каза Тея

Аш я погледна невинно и с копнеж.

- Съвсем леко ухапване, само една малка хапчица – говореше и той.

 – Имаш толкова красив, бял врат.

- Кой – попита Блейс, избутвайки я от другата страна. Попи имаше чувството, че говореше единствено, за да привлече вниманието си. Тя застана в средата на стаята и отново опита да привлече вниманието им, като отмести дългата си черна коса назад.

- И двете – отговори Аш галантно, след което си спомни за присъствието на Попи.

– Разбира се, и тази малка мечтателка е прекрасно бяла.

Блейс, която до този момент се усмихваше, придоби кисело изражение. Тя втренчи свиреп поглед в Попи пълен с неприязън, но и с нещо друго. С подозрение, нарастващо подозрение. Попи можеше да го усети.

Мислите на Блейс бяха ясни, остри и злобни, като счупени стъкла.

Внезапно, Блейс отново се усмихна и погледна към Аш.

- Предполагам, дошъл си за купона – попита го тя.

- Не, какъв купон?

Блейс въздъхна така, че да подчертае късата си блуза.

- Купона по случай слънцестоенето. Тиери го организира и всички ще ходят.

Аш погледна изкушено. На мъждивата светлина от стаята за учене тъмните му очи блестяха. Той поклати глава

- Няма да успея, съжалявам. Ще покажа града на Попи.

- Можеш да я разведеш и по-късно да дойдеш на купона. Всъщност той няма да започне преди полунощ. – Блейс се взираше в него с особен интерес. Аш прехапа устни, после поклати глава в знак на съгласие и се усмихна.

- Може и да дойда – каза той. – Ще видя как ще потръгнат нещата.

Попи знаеше, че казва повече от това. Някакво неизказано послание премина между тях, но не бе телепатично, така че момичето не успя да го долови.

- Приятно прекарване – каза Тея и се усмихна на Попи, докато Аш я отвеждаше.

- Ако побързаме, можем да видим изригването на вулкана. – Каза Аш. Попи му хвърли бърз поглед, но не посмя да попита.

От устата и внезапно се изляха думите.

- Какво е това парти?

- Парти по случай лятното слънцестоене. Това е най-дългият ден в годината. Той е празник в нощния свят като Деня на Мармота за хората.

- Защо?

- Винаги е бил. Има нещо мистично в този празник. Ще те заведа на партито, но е много рисковано. Тиери е от старейшините. – След малко добави. - Ето го вулкана.

Наистина бе вулкан, намиращ се точно пред хотела. Водопади се разбиваха в стените му, а от кратера блестеше ярка, червена светлина. Аш се огледа два пъти през улицата.

- Виждаш ли каква прекрасна гледка имаме оттук? – Попита той.

Вулканът издаваше грохотен звук. Докато Попи гледаше смаяна, река от огън изригна от кратера. Истински огън. Водопадите се запалиха. Червени и жълти пламъци плъзнаха по страните на черната скала докато