Читать «Таен вампир» онлайн - страница 82

цялото езеро около него не блесна.

- Вдъхновяващо, нали?- прошепна Аш, в ухото й.

- Е това е ...

- Вълнуващо?- възкликна той. – Стимулиращо? Въодушевяващо? Ръката му се въртеше около нейната, а гласът му звучеше хипнотизиращо. Попи не каза нищо.

 - Знаеш ли,- продължи той – ще виждаш по-добре оттук. Не обръщай внимание на тълпата. – Ръката му я пришпорваше внимателно, неизбежно по-близо.

Дъхът му разрошваше косата и. Попи заби лакът в стомаха му. – Хей! – “Аш изпита истинска болка”, помисли си тя. Той отдръпна ръката си и я погледна със свити вежди. - Защо го направи?

- Защото ми се прииска – отговори му момичето. Тя кипеше с нова кръв и беше готова за бой.

- Виж, Аш, не знам от къде ти е дошла идеята, че съм ти гадже. Не съм ти!

Аш сведе главата и се усмихна.

- Просто не се познаваме добре, но когато се опознаем може би...- предложи той.

- Не, никога. Не се интересувам от други момчета. Ако не мога да имам Джеймс...- Попи трябваше да спре,

за да успокои тона си. - Няма никой друг който искам - каза твърдо.- Никой.

- Е, не сега, но може би...

- Никога. - Тя не знаеше как да му обясни, но после и хрумна идея. - Знаеш ли, принципа на партньорите в

живота ? - Аш отвори уста после я затвори и пак я отвори. - О, не. Не и този боклук.

- Да, Джеймс ми е партньор в живота. Съжалявам ако ти звучи глупаво, но е истина.

Аш сложи ръка на челото си и после започна да се смее.

- Ти сериозно ли?

- Да.

- И на това ли ще държиш?

- Да.

Аш пак се изсмя и погледна нагоре.

- Добре, добре трябваше да знам.- Той се подсмихна. На Попи й олекна. Въпреки чара си, тя можеше да усети нещо нередно под кожата на Аш, студено като ледена река, но сега изглеждаше в добро настроение. –

Добре. - продължи той.- Ако романтиката не е в менюто нека отидем на партито.

- Нали каза, че е прекалено опасно?

- Това беше лека шегичка, за да можем да се усамотим, нали знаеш. - Той я погледна. - Съжалявам.

Попи се поколеба. Не я беше грижа за партито, но и не искаше да е сама с Аш.

- Може би просто трябва да ме върнеш при братовчед си.

- Те няма да са там - отвърна Аш.- Сигурен съм, че са отишли на партито. Хайде де, ще бъде забавно. Дай ми шанс да ти се реванширам.

Попи се колебаеше, но Аш беше така търпелив и спокоен, а и какъв друг избор имаше?

-Добре, - каза накрая. - но само за малко.

Аш се усмихна.

- Само за много малко - каза той.

- Може да са навсякъде.- каза Джеймс.

Тея въздъхна.

- Съжалявам, трябваше да се досетя, че Аш е намислил нещо, но да отвлече приятелката ти...- Тя вдигна ръцете си в жест какво предстои.- Защо? Тя не се интересуваше от него. Ако планира да я сваля ще получи

неприятна изненада.

- Да, - помисли си Джеймс - но и тя също. Попи ще му е полезна докато си мисли, че може да си играе с нея, но когато осъзнае ,че не може... - Не му се мислеше какво може да последва. Може би посещение при старейшината. -И Блейс ли отиде с тях?

- Не, тя отиде на партито. Опита се да накара Аш да отиде, но той казал, че иска да разведе Попи из града. -

Тея направи пауза, вдигайки пръст. -Чакай, можеш да провериш на партито. Аш каза, че може да се отбие там.