Читать «Таен вампир» онлайн - страница 77

Тогава думите попиха.

- Какво имаш предвид – те.. - изкрещя Фил и тръшна вратата. Тогава отиде до Интеграта. Джеймс вече беше отворил вратата на седалката до шофьора.

- Как така е изчезнала? - каза Фил, когато влезе в колата.

Джеймс запали двигателя.

- Братовчед ми Аш я е завел някъде.

- Кой е Аш?

- Мъртвец. - каза Джеймс. Някак си Фил знаеше, че нямаше предвид, че Аш се разхожда мъртъв. Имаше впредвид, че Аш щеше да е мъртъв, изцяло мъртъв, много скоро.

- Е, къде я е завел?

- Не знам. - Каза Джеймс през зъби. - Нямам си представа.

Фил се вгледа за момент.

- Добре, добре.

Той не разбираше какво се случва, но можеше да види едно нещо. Джеймс беше прекалено ядосан и прекалено решен на отмъщение, за да мисли логично. Може да изглежда логично, но е глупаво да караш с 55 мили в час през обитавана зона без идея къде да отиде.

Беше странно, че Фил се чувстваше спокоен и изглеждаше сякаш е прекарал цялата седмица като второстепенен герой, а Джеймс е играл яката роля. Но да си имаш с работа с някой истерик, винаги е изнервяло Фил.

- Добре, виж. - каза той. - Хайде да работим стъпка по стъпка. Успокой се, става ли? Може да вървим в грешната посока.

- Добре, сега ми разкажи за Аш. Защо води Попи някъде? Отвлякъл ли я е?

- Не – накарал я е да се съгласи. Убедил я е, че е опасно за мен, ако тя се навърта наоколо. Това е едно от нещата, които гарантират, че тя ще се съгласи. - С едната ръка на волана Джеймс бръкна в джоба си и даде лист сгъната хартия на Фил.

Беше страница, скъсана от книга. Филип прочете бележката и преглътна. Погледна Джеймс, който гледаше напред пътя. Фил потръпна, засрамен, че е нарушил личното пространство, унижен и от нишката в очите си. Твоята сродна душа Попи? Хмм,. Хмм. Хмм.

- Тя много те обича. - най-сетне каза той.

- И се радвам, че е казала сбогом и на мен. - Той сгъна внимателно бележката и внимателно я сложи под ръчната спирачка Джеймс я взе и отново я сложи в джоба си.

- Аш е използвал чувствата й, за да я отведе. Никой не може да натиска копчета и да дърпа конци като него.

- Но защо би искал?

- Първо, защото харесва момичета. Той е истински Дон Жуан.- Каза Джеймс и хвърли поглед на Фил.

- И сега са насаме. И второ, защото обича да си играе с неща. Като котка с мишка. Ще се заиграва с нея известно време и когато се умори от нея, ще я предаде.

Филип замръзна.

- На кого ще я предаде?

- На Старейшините. Някой, който е поставен, който ще разбере, че е нелегален вампир.

- И после какво?

- И после ще я убият.

Фил грабна таблото.

- Един момент. Казваш ми, че твой братовчед ще предаде Попи и ще бъде убита.

- Това е законът. Всеки добър вампир би направил същото. Собствената ми майка би го направила, без да се замисли. - Гласът му беше огорчен.

- И той е вампир. Аш. - Каза Фил глупаво.

Джеймс му хвърли един поглед.

- Всичките ми братовчеди са вампири. - Каза той с кратък смях. Тогава изражението му се промени и махна крака си от педала на газта.

- Какво е..хейй – това беше знак Стоп! - изкрещя Фил.