Читать «Таен вампир» онлайн - страница 75
Л. Дж. Смит
Брадичката на Попи се повдигна. Тя беше сляпа и празна, но проговори на Аш с външно презрение, плюейки думите.
- След всичко, което той жертва за мен? Какво си мислиш, че съм?
Аш наведе глава.
- Ти си смела, малка мечтателко. Дори не мога да повярвам, че си била човек. – Той заговори...
- Та, искаш ли да си събираш багажа?
- Нямам много неща. - каза Попи бавно, защото говоренето я караше да изпитва болка. Тя тръгна към спалнята, сякаш подът беше покрит със счупени стъкла. - Почти нищо. Но трябва да напиша бележка за Джеймс.
- Не, не. - каза Аш.
- Това е последното нещо,което искаш да правиш. Е, след всичко. - добави кой като тя се обърна, за да го погледне.
- Джеймс е толкова благороден, влюбен и всичко останало – ако му кажеш къде отиваш, той ще тръгне след теб. А тогава ти къде ще си?
Попи поклати глава.
- Аз...добре. - Все още клатейки глава, тя влезе в спалнята. Нямаше да спори с него повече, но и нямаше да приеме съвета му. Тя затвори вратата на спалнята и се опита колкото може да защити съзнанието си. Тя си представи каменна стена около мислите си.
Тъпченето на панталоните, тениската и бялата рокля в чантата си от дебел плат й отне не повече от 30 секунди. После намери книга върху нощното шкафче и химикал в шкафа. Скъса един свободен лист от книгата и започна да драска бързо.
Сълзите й капеха по листа докато подписваше писмото. Остави листа на възглавницата и отиде навън при
Аш.
- Не плачи. - каза той.
- Правиш правилното нещо. - Той сложи ръката си около раменете й. Попи беше прекалено слаба, за да се отдръпне.
Тя го погледна.
- Едно нещо. Няма ли да те излагам на опасност, ако дойда с теб? Имам впредвид, някой може да си помисли, че ти си този, който ме превърна в нелегален вампир.
Той я погледна с големи ококорени очи. В момента бяха синьо-виолетови.
- Готов съм да поема този риск. - Каза той. - Имам много уважение към теб.
****
Джеймс вземаше стълбите по две на веднъж, изпращайки мисли напред и след това отказвайки да последва това, което собствените му усещания му подсказваха. Тя трябваше да е там. Трябваше...
Той заудря по вратата и в същото време буташе ключа в ключалката. И в същото време крещеше наум.
- „Попи! Попи, отговори ми! Попи!”
Вратата се отвори и собствените му мисли изхвърчаха в празнотата на апартамента. Той все още не искаше да повярва.Тръгна да бяга, проверявайки всяка стая, сърцето му биеше по-силно и по-силно в гръдния му кош. Чантата й я нямаше. Дрехите й ги нямаше. Нея я нямаше.