Читать «Таен вампир» онлайн - страница 73

Попи бе прекалено умна за да попита за какво.

-...този вид безкрайни монотонни стенания, които те карат да попиташ „Кой е там?” – спря и започна да диша. Джеймс скочи.

-Наистина трябва да поговорим – каза той. – Преди Джеймс да се е върнал.

Сега вече нямаше никакъв шанс да му се изплъзне. Устата на Попи бе суха. Той се наведе напред, очите му бяха меки зелено-сини, като тропични води. „-И да, наистина си сменят цвета.” помисли си Попи.

-Не е твоя вината. – каза той.

-Какво?

-Не е твоя вината. Това, че не можеш да прикриеш ума си. Ще се научиш как да го правиш.?” отвърна той, а Попи половинчато разбра, че той не говори на глас. Тя опита да го направи.

О...ужас. Трябваше да помисли за това. Трябваше да крие мислите си. Опита се сега.

-Виж, не се притеснявай. Знам, че не си Ламиа. Направена си и си нелегална. Джеймс е бил лошо момче. След като нямаше смисъл да отрича, Попи вирна брадичка и присви очите си към него.

-Е, значи знаеш. И какво ще направиш?

-Зависи.

-От какво?

-От теб. – усмихна се той.

Глава четеринадесета

- Разбираш ли, аз харесвам Джеймс. - Каза Аш. - Мисля, че е малко мек с паразитите, но не искам да го виждам в беда. И определено не искам да го виждам мъртъв.

Попи се почувства по начина, по който се беше почувствала снощи, когато топлото й тяло се молеше за въздух.Тя беше замръзнала – прекалено мирно, за да диша.

- Имам предвид, искаш ли го мъртъв? - попита Аш, сякаш това беше най-смисленият въпрос на света. Попи поклати главата си.

- Ами тогава? - каза Аш.

Попи най-накрая си пое въздух.

- Какво говориш? - След това, без да чака отговор, тя каза - Казваш, че те ще го убият, ако разберат за мен.

Но те не трябва да разбират за мен. Освен ако не им кажеш.

Аш погледна ноктите си замислено. Направи гримаса, за да покаже, че за него е толкова болезнено, колкото е и за нея.

- Да преодолеем фактите. - каза той. - Фактически ти си бивш човек.

- О, да,бях паразит, нали?

Той й хвърли забавен поглед.

- Не го приемай толкова насериозно. Брои се това, което си в момента. Но всъщност Джеймс го направи, промени те, без да го изясни с някого. Нали? И той фактически развали прикритието на нощния свят преди да бъдеш променена. Нали? - Откъде знаеш? Може би ме е променил, без да ми каже нищо.

Той поклати пръст.

- А, но Джеймс не би направил това. Той има тези радикални разширяващи идеи хората да имат свободна воля.

- Ако знаеш всичко, защо ме питаш? - Попита Попи стегнато. - И ако имаш идея—

- Идеята е, че е извършил поне две обиди. Три, обзалагам се. - Той си сложи дивата, красива усмивка отново.

- Със сигурност е бил влюбен в теб, за да направи останалото.

Нещо набъбна в Попи, сякаш е птица, затворена в клетка, която се опитва да излезе. Тя забъбри

- Не мога да разбера как вие хората можете да правите закони за това да не се влюбваш! Това е лудост

- Но не виждаш ли защо? Ти си идеалният пример. Заради любовта, Джеймс ти каза и след това те превърна. Ако имаше силата да притъпи чувствата си към теб в началото, всичко щеше да се случи в зародиш.