Читать «Таен вампир» онлайн - страница 74

- Ами ако и ти не успееш да го притъпиш? Не можете да насилвате хората да спрат да изпитват чувства.

- Разбира се, че не. - каза Аш и Попи замръзна. Тя го зяпна.

Устните му се извиха и той й кимна.

- Ще ти издам една тайна. Старейшините знаят, че не могат да узаконяват това, което чувствате. Това, което мога да правят, е да те тероризират така, че да не смееш да покажеш какво чувстваш, така че да не ти се налага да си го признаваш.

Попи се облегна. Тя рядко се чувстваше толкова загубена. Говоренето с Аш накара главата й да се завихри, накара я да се почувства сякаш е прекалено млада и прекалено глупава, за да бъде сигурна в каквото и да е.

Тя направи безнадежден и безпомощен жест.

- Но сега какво да правя. Не мога да променя миналото....

- Не но можеш да действаш в настоящето. - Той скочи на краката си с грациозно движение и започна с темпо.

- Сега. Трябва да мислим бързо. Фактически всички си мислят, че си мъртва.

- Да, но...

- Значи отговорът е елементарен. Трябва да напуснеш района и да стоиш вън. Отиди някъде, където няма да бъдеш разпозната, където никой няма да го интересува дали си нова и легална. Вещици. Това е! Имам едни братовчеди в Лас Вегас, които ще се примирят с теб. Главното нещо е да тръгнем сега.

Главата на Попи не само се вихреше, но и силно точеше. Тя се почувства замаяна и психично болна, сякаш току-що е слязла от влакчето на ужасите в Дисниленд.

- Какво? Дори не мога да разбера за какво говориш? - Каза тя слабо.

- Ще ти обясня по пътя. Хайде, побързай! Имаш ли дрехи, които искаш да вземеш? - Попи стъпи здраво на земята. Тя поклати глава и се опита да продължи. - Виж, не знам какво говориш, но в момента не мога да отида никъде. Трябва да чакам Джеймс.

- Но, не виждаш ли? - Аш спря вихренето си като я обви с ръце. Очите му бяха зелени и хипнотизиращо красиви.

- Това е точно това, което не можеш да направиш.Джеймс дори не може да знае какво правиш.

- Какво?!

- Не виждаш ли? - попита Аш отново. Той протегна ръцете си и заговори почти жалко.

- Ти само излагаш Джеймс на опасност. Докато си тук, всеки може да те погледне и да сглоби парчетата. Ти си косвеното доказателство, че той е извършил престъпление.

Попи разбра това.

- Но мога просто да чакам и Джеймс ще замине с мен. Той би искал това.

- Но няма да работи. - Каза Аш меко.

- Няма значение къде ще отидете; когато сте заедно, ти си опасността за него. Един поглед към теб и всеки вампир може да надуши истината.

Попи почувства слабост в колената. Аш заговори трезвено.

- Не казвам, че ти самата ще си в безопасност, ако заминете. Ти носиш собствената си опасност със себе си, заради това, което си. Но стига да си далеч от Джеймс, никой няма да може да ви свърже. Това е единственият начин да го държиш в безопасност. Разбираш ли?

- Да. Да, сега разбирам. - Сякаш земята под Попи беше изчезнала.

Тя падаше. Не в музика, а в ледена тъмна пропаст. Нямаше за какво да се хване.

- Но, разбира се, прекалено много очаквания имам, за да те моля да го предадеш. Може да не искаш да правих такава жертва…