Читать «Таен вампир» онлайн - страница 71

Трябваше да има някакво решение, и можеше само да се надява, че Джеймс и тя ще го открият.

-Не закъснявай – тя отвърна, а той я целуна по челото, което беше мило. Все едно ставаше навик.

Когато той излезна, тя си взе душ и се облече. Добрият стар Фил - би й мушнал любимите й дънки. После започна да се разхожда из апартамента, защото не искаше да стои на едно място и да мисли. Никой не би трябвало да мисли в деня след погребението си.

Телефонът стоеше зад малкия диван и я примамваше. Усети, че се спира да вземе слушалката, толкова често, че я заболя ръката.

А и на кой можеше да се обади? Никой. Дори на Фил не можеше, ами ако някой го подслушваше? Ами ако майка й вдигнеше?

„Не, не мисли за мама, идотке!”

Но беше прекалено късно. Изведнъж бе смазана от отчаяние да чуе гласа на майка си. Просто да чуе едно „Ало”. Знаеше, че не може да отговори. Просто й бе нужно да си докаже, че майка й все още съществува.

Набра номера, без да му мисли много. Преброи иззвъняванията. Едно, две, три....

-Ало?

Беше гласът на майка й. Вече бе спрял, а не стигаше. Попи седна, опитвайки се да диша, а сълзи се стичаха по бузите й. Стоеше там, стискайки кабела на телефона, слушайки слабото бръмчене от другата страна.

Като затворник в съда, чакайки присъдата си.

-Ало? Ало. – гласът на майка й бе равен и уморен. Не хаплив. Обажданията на шега не бяха кой знае какво, когато бе изгубила дъщеря си.

Тогава щракване показа, че връзката е прекъсната. Попи притисна слушалката към гърдите си и заплака, клатейки се леко. След малко я върна на вилката.

Е, нямаше да го направи отново. Бе по-лошо от това, да не може да чува гласа на майка си. И не й помогна в реалността, също. Донесе й мъгляво чувство като Зона на Здрача, да мисли за това как майка й си е вкъщи, всички са вкъщи, само Попи не е. Животът продължаваше в тази къща, но тя не беше част от него вече. Не можеше да влезне там никога, както можеше в къщата на някое странно семейство.

„Ти наистина си мазохистка, нали? Не можеш просто да спреш да мислиш за това и да се разсееш, а?”

Ровеше се в нещата на Джеймс в кабинета му, когато чу входната врата да се отваря. Тя предположи, че е Джеймс, защото чу металното дрънчене на ключове. Но тогава, дори преди да се обърне, знаеше, че не е Джеймс. Това не бе неговия ум. Обърна се и видя момче с пепеляво руса коса.

Изглеждаше много добре, с тяло подобно на Джеймс, но малко по-висок и може би с година по-стар. Косата му бе дълга. Лицето му имаше хубава форма с ясни очертания и лукави леко наклонени очи. Но не заради това тя го зяпаше. Той й се усмихна за няколко мига.

-Аз съм Аш. – каза той. – Здрасти.

Попи продължаваше да зяпа.

-Виждала съм те в сънищата си. – отвърна тя... – Ти каза „Лошата магия съществува”.

-Значи си медиум?

-Какво?

-Сънищата ти сбъдват ли се?

-Обикновено не. – изведнъж Попи се сепна.

 – Виж, не знам как си влязъл

Той раздрънка ключове пред нея.

-Леля Мади ми ги даде. Предполагам Джеймс ти е казал да не ме пускаш.

Попи реши, че най-добрата защита е нападението.

-И защо трябва да ми го казва? – отвърна тя и скръсти ръце пред гърдите си.