Читать «Таен вампир» онлайн - страница 61

Едва забеляза, че тя не отвръща на прегръдката му. Джеймс се изкатери от дупката.

-Как се чувстваш, Попи? – попита той. Не много любезно. Тих, изпробващ въпрос.

Попи го погледна, а после и Филип.

-Чувствам се...добре.

-Това е добре. – отвърна Джеймс, все още гледайки я сякаш бе шестотин фунтова горила шизофреничка.

-Чувствам се...гладна. – каза Попи със същият любезен, напевен глас, който използваше преди.

Фил премигна.

-Защо не дойдеш тук, Фил? – каза Джеймс, сочейки зад себе си.

Фил започваше да се чувства много неловко. Попи беше... възможно ли бе да го души? Не звучни, влажни подушвания, но деликатните слаби вдишвания на котка. Тя се навираше около рамото му.

-Фил, мисля, че е по-добре да дойдеш тук – отново каза Джеймс, с по-голям намек. Но това, което се случи след това, бе прекалено бързо за Фил, дори и за да започне да се движи.

Нежни ръце се стегнаха като желязо около бицепсите му. Попи му се усмихна с много остри зъби и тогава се втурна като кобра към гърлото му.

„-Ще умра.” – си помисли Фил със странно спокойствие.

Не можеше да се бори с нея. Но първият й удар пропусна. Острите й зъби одраскаха гърлото му като две горящи карти.

-Не, няма – каза Джеймс. Обви ръце около кръста на Попи, отделяйки я от Фил.

Попи издаде разочарован вопъл. Когато Фил се изправи с усилие на крака, тя го гледаше така, както котка гледа интересно насекомо. Не сваляше очи от него, дори когато Джеймс заговори.

-Това е брат ти, Фил. Твоят близнак. Помниш ли го?

Попи зяпна Фил с широко разтворени зеници. Фил забеляза, че тя не изглеждаше само бледа и красива, но и замаяна и умираща от глад.

-Моя брат? Един от нашия вид? – каза Попи, звучейки объркана. Ноздрите й трепнаха, а устните й се отвориха. – Не мирише на такъв.

-Не, той не е от нашия вид, но не е и за хапане. Трябва да почакаш малко, за да се нахраниш. – после се обърна към Филип – Да запълним дупката бързо.

Първоначално Филип не можеше да мръдне. Попи продължаваше да го гледа с този замечтан, но напрегнат поглед. Тя стоеше там, в мрака, с най-красивата си бяла рокля, еластична като лилия, с косата, падаща около лицето й. И го гледаше с очите на ягуар. Вече не беше човек. Бе нещо друго. Тя сама го бе казала, тя и Джеймс бяха от един вид, а Фил беше нещо различно. Тя принадлежеше на Нощния Свят сега.

„Боже, може би трябваше просто да я оставим да умре”, си помисли Фил и вдигна лопатата с отпуснати и треперещи ръце. Джеймс вече бе затворил похлупака на гробницата. Фил хвърли пръст, без да гледа къде пада. Главата му се поклащаше, сякаш врата му бе чистачка за тръби.

-Не бъди идиот – каза един глас, а твърди пръсти се стегнаха рязко около китката на Фил. Размазано, Фил видя Джеймс.

-Не е по-добре да е мъртва. Просто сега е объркана. Това е временно, окей?

Думите бяха резки, но Фил усети леки вълни на успокоение. Може би Джеймс беше прав. Животът беше добър във всякаква форма. А Попи бе избрала тази. И все пак, щеше да промени, а само времето щеше да покаже колко.

Едно нещо - Фил беше направил грешката да смята, че вампирите са като хората. Бе му толкова спокойно с Джеймс, че съвсем бе забравил за разликите помежду им. Нямаше да направи тази грешка отново.