Читать «Таен вампир» онлайн - страница 60

-Каква кутия?

-Кутия за погребение. Те поставят в ковчега вътре, за да не бъде премазан от земята. Излез и ми подай лоста.

Фил излезе от дупката и му подаде лоста. Сега можеше да види кутията. Беше незавършена, но предположи , че е правоъгълна кутия с катинар. Джеймс сваляше заключалката с лоста

-Готово - заяви Джеймс , с експлозивно грухтене, докато вдигаше капака и го отвори, оставяйки я близо до кутията. Дупката бе толкова широка, за да остави капака на една страна и Джеймс е от другата. И сега, гледайки директно в дупката, Фил можеше да види ковчега. Букетът от жълти рози беше леко сплескан в горната част.

Джеймс дишаше трудно, но Фил не мислеше, че е умора. Собствените му дробовете бяха смачкани, и сърцето му почти да изхвърчи от тялото.

- О, боже.- Той каза тихо, без поставяне на ударение.

Джеймс погледна нагоре.

-Да, това е.- Той бутна розите извън ковчега. След това, изглеждайки като забавен кадър, започна да премахва гвоздеите от ковчега.

Когато свърши, направи пауза за момент. Ръцете му бяха разположени върху гладката повърхност на ковчег. След това повдигна капака, и Филип да видя какво имаше вътре.

Глава дванадесета

Попи лежеше на бялата велурена облицовка със затворени очи. Изглеждаше много бледа и странно красива-но мъртва ли беше?

-Събуди се – каза Джеймс. Сложи ръката си на нейната. Филип имаше чувството, че викаше с мозъка си така добре, както и с гласа си.

Последна агонизиращо дълга минута, в която нищо не се случи. Джеймс сложи другата си ръка под врата на Попи и го вдигна леко.

-Попи, време е. Събуди се. Събуди се.

Миглите на Попи трепнаха. Нещо силно се разтърси във Филип. Искаше му се да извика от радост и да удари тревата. Също му се искаше и да избяга. Накрая се строполи тежко на земята, коленете му бяха поддали.

-Хайде, Попи. Стани. Трябва да тръгваме. – Джеймс говореше с нежен, настоятелен глас, все едно говореше на някой, който се събуждаше от анестезия.

Което бе точно начинът, по който изглеждаше Попи. Докато Фил гледаше с очарование, болка и страх, тя премигна и размърда главата си леко, после отвори очи. Почти веднага ги затвори отново, но Джеймс продължи да й говори и следващият път, в който ги отвори, те си останаха така.

След това, като Джеймс я подтикваше нежно, тя седна.

-Попи- Фил каза. Механично изливаше. Гръдният му кош се надигаше и спадаше, гореше.

Попи погледна нагоре, премигна и веднага отмести погледа си от греещата светлина. Изглеждаше раздразнена.

-Хайде – каза Джеймс, изкарвайки я от полуотворения ковчег. Не беше трудно, Попи беше малка. С Джеймс, държащ ръката й, тя стъпи на затворената част от ковчега, а Фил се протегна и я издърпа.

Тогава, с нещо подобно на смях, я прегърна. Когато се отдръпна, тя премигна срещу него. Начумерена гънка се появи на челото й. Тя облиза показалеца си, и го прокара по бузата му.

-Мръсен си – каза тя.

Можеше да говори. Нямаше червени очи и сгърчено от болка лице. Наистина беше жива.

Слабо с облекчение, Фил я прегърна отново.

-О, Боже, Попи, добре си. Добре си.