Читать «Таен вампир» онлайн - страница 59

Джеймс излезе от колата и започна да вади разни неща от задната седалка. Два тежки фенера. Един лост. Няколко напела. И две нови лопати.

- Помогни ми да ги нося.

- За какво е всичко това? – попита, помагайки му.

Земята скърцаше под краката му, докато той следваше Джеймс по тесния път.Изкачиха се по някакви дървени стълби и на слизане се озоваха в земята на играчките.

Така го бе нарекъл някой от погребалното. Фил беше чул двама от работата на Клиф да говорят да него. Беше секция, където бяха погребани децата. Личеше само по гробовете, защото имаше малки куполи отгоре.

Гробът на Попи беше точно в тази секция. Все още нямаше надгробна плоча, разбира се. Само беше набелязан със зелена пластична марка Джеймс хвърли всичко върху тревата и коленичи, за да разгледа земята със фенера.

Фил остана прав тихо, разглеждайки гробището. Все още го беше страх. От една страна, че можеха да ги хванат по средата, а от друга, че можеше да не ги хванат. Единствените звуци, които се чуваха бяха от щурци. Клоните и листата на дървото се разлюляваха от вятъра.

-Добре – каза Джеймс

 - Първо трябва да махнем изкуствената част.

- А? – Фил дори не беше помислил защо вече беше пораснала трева на гроба. Разбира се тя не беше истинска. Джеймс намери един ъгъл и я търкулна като килим.

Фил намери друг ъгъл. Пластовете са около осем инча и два метра. Бяха тежки, но не твърде сложно и да ги навият, и да ги отместят от гроба.

- Остави ги там. Трябва да ги сложим отново след това. - Изръмжа Джеймс.

-Не искаме, да се сетят, че някой е бил тук.А светлина огря в съзнанието на Фил.

- За това е всичко.

- Точно така. Малко смет няма да е подозрително. Но ако оставим пръст навсякъде някой ще започне да пита - Джеймс пусна кутиите около гроба. Фил му помогна да ги опъне.

Когато свалиха горния пласт всичко беше само земя.. Фил посочи с фенерче и взе лопатата.

„Не мога да повярвам че правя това” - помисли си той.

Но го направи. Докато всичко беше физическа работа, копаене в земята, щеше да е добре. Той се онцентрира върху това и заби лопата.

Той потъна в земята, без да се оплаква. Беше лесно да се запълни лопатата и да го постави на картона. Но когато хвърли вече тридесет лопати, започна да се уморява.

- Това е лудост. Ние се нуждаем от булдозер – каза той, изтривайки челото му.

- Можеш да си починеш, ако искаш. - Каза Джеймс студено.

Фил го разбира. Джеймс е булдозер. Това беше най-силният човек, когото Фил бе виждал.Лопата след лопата вкопана, без дори да се изцапа . Правеше го да изглежда забавно.

- Защо не си в никой спортен екип в училище?

- Обичам индивидуалните спортове. Като борбата. - каза Джеймс и се усмихна само за миг. Коментара беше двусмислен . Той искаше да каже да се бори, например с Жаклин или Михаела.

А в този време, Фил не можеше да не се усмихне също. Той не може да мисли как да го порицава

Дори и с Джеймс, му отне известно време за отстрани земята. Беше по-дълбоко, отколкото е необходимо, мислеше Фил. Когато най-накрая лопата удари нещо твърдо, той разбра защо.

-Това е кутия.- Заяви Джеймс.