Читать «Таен вампир» онлайн - страница 58

-Не я видях, но я чух. Викаше ме. Но дано не беше толкова уплашен гласът й. Не го казвай на майка ти, но не мисля, че е в покой – положи ръка на лицето си.

Фил усети всяко косъмче по вратът му да се наежва. Но ужасът му изчезна веднага след като започна церемонията. Слушайки неща като.

-Попи винаги ще е в нашите сърца.

Moментът беше ужасен. Две от приятелките на Попи припаднаха, хленчейки истерично.Майката на Фил се наклони и се подпря на ковчега. Нямаше време да мисли – тогава и после в къщата си.

Но вкъщи беше мястото, където двата свята на Фил се удариха. Посредата на объркването, видя Джеймс. Не знаеше какво да направи. Не схващаше какво ставаше. Фил не знаеше дали да му каже, че шегата беше свършила.

Преди да може да направи каквото и да е, Джеймс се приближи и прошепна:

- Приготви се за 11:00 тази вечер.

Фил беше раздразнен

-За какво?

-Само се приготви. ОК? И носи някакви дрехи за Попи. Които няма да им липсват – Фил не каза нищо и Джеймс му посвети един ожесточен поглед.

-Трябва да я измъкнем, идиот. Или искаш да си я оставим там?

БАМ! Това беше звукът от двата свята, удряйки се. За момент, Фил беше там, носейки се в пространствотос краката във въздуха.

Тогава със един нормален тон,той се наклони към стената и се облегна.

- Не мога. Не мога да го направя. Луд ли си ?

- Ти си този, който е луд. Действаш сякаш не се е случило. И трябва да ми помогнеш , защото не мога да го

направя сам. В начало ще е дезориентирана, като сумнанбул. Ще се нуждае от теб.

Това възбуди Фил. Присъедини се и прошепна

- Чу ли я тази нощ?

Джеймс погледна на другата страна.

- Не беше будна. Само сънуваше.

- Как бих могъл да я чуя от толкова далече? Дори и баща ми. Виж – хвана Джеймс за ревера на якето

 – Сигурен ли си, че е добре?

- Преди минута беше сигурен, че си е отишла завинаги. Сега искаш да ти гарантирам, че е добре. Хубаво, не мога да ти кажа нищо – Гледаше Фил със студени очи, като сив лед.

 – Никога не съм го правил. ОК?

Само следвай инструкциите.И има неща, които могат за се объркат. Но. – каза, когато Фил си отвори устата

– Това, което е, че ако я оставим там където е, ще е едно много неприятно събуждане. Разбра ли ?

Ръцете на Фил се отвориха бавно и пусна якето му.

- Да. Съжалявам. Просто още не спирам да вярвам в това – Погледна нагоре и видя, че лицето на Джеймс се бе отпуснало

– Но ако викаше последната нощ..това значи, че е жива, нали?

- И силна – каза Джеймс

– Никога не съм познавал по-силна телепатка. Ще е невероятна.

Фил се опита да не си го представя. Разбира се Джеймс беше вампир, и изглеждаше перфектно нормален – почти винаги. Но Фил си представяше Попи едно чудовище като от филмите на Холивуд.

- Никакви посетители тази вечер – но втората беше отворена.

„ Не искам да съм тук” – помили си Фил

****

Джеймс шофираше по улицата, която заобикаляше гробищата и паркира под един голямо и старо дърво.

- Какво ще стане ако някой ни види? Нямат ли пазачи или нещо такова?

- Имат един, охраняващ нощем. Спи. Оправих се с него преди да те взема.